Що е политик за пример

Петко Тодоров

Обяснява го синът на Вили Брант

„Това не прави впечатление дори на самата маса”, е обяснението на Вили Брант за отказа му „да удря по масата”. „Което объркваше приятели и врагове”, свидетелства Петер Брант в „Други очи” (изд. „Сивас”). Подзаглавието: „Опит за представяне на политиката и личния живот на Вили Брант”.

Авторът: негов син, ръководител на научно направление Най-нова германска и европейска история на Университета в Хаген и директор на Института по европейски конституционно-правни науки при същия университет.

Припомняме: бащата е кмет на Западен Берлин в най-кошмарните години – краят на 50-те и началото на 60-те, водач на германските социалдемократи, вицеканцлер и министър на външните работи, канцлер през 1969-1974, председател на Социалистическия Интернационал. Нобелова награда за мир ‘1974 заради политиката за разбирателство с Източния блок...

Синът прави незаменим портрет заради интимния поглед, от една страна и заради окото на професионален историк, от друга. Със силните и слабите страни на баща си, с успехите и неуспехите.

Вили Брант, изписват го и „д” накрая, е уважаван политик и с неуспехите, и със слабостите. Не просто за отказа му да пътува в чужбина като канцлер с личен лекар и за пословичната му комуникативност: „да говори така, че да го приеме университетският професор и да го разбере строителният работник”.

Широката германска коалиция не е днешно изобретение, още през 60-те такава конструира именно Брант. Издават любимите му вицове в отделна книга 9 години след кончината му.

Българският прочит: Брант у нас е невъзможен. Не само защото нашето разбиране за релацията комунизъм-социализъм-капитализъм е различна. Не само защото германците сякаш не са в състояние да се дезинтегрират като нас.

Разбирането „Ние сме готини, обаче политиците ни са боклук” е измамно и глупаво успокоение. Политиците са само гола еманация на политическата култура на населението. Както и журналистите. Останалото си го знаем.