Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 март - 1 април
1.4.25
2. Франсис Мейс. Страхотен брак. Хермес
3. Георги Дюлгеров. Биография на моите филми. НБУ
4. Полина Видас. Панспермия. Жанет 45
5. Паула Хамънд. Атлас на застрашените животни. Атеа
Колко лесно е да бъдеш грижовен?
Нова вълнуваща поредица за деца разкрива необикновената сила на малките жестове, любовта и приятелството
Италианската илюстраторка Франческа Пироне дебютира у нас с две от най-популярните си заглавия. „Малка книга за добротата“ и „Лесно е да бъдеш грижовен“ (Ентусиаст, превод Петя К. Димитрова), проследяват приключенията на главния герой Прасчо в неговото ежедневие, а всички те са съпътствани с важни уроци. По увлекателен начин и на достъпен език авторката предава универсални послания за съпричастност, отговорност и милосърдие, които докосват читателите от всички поколения.
Франческа Пироне завършва Художествения институт във Флоренция, където учи гравиране, декорация, скулптура и мозайка, но рисуването е нейната истинска страст. Автор е на редица книги за деца, сред които няколко тактилни издания за незрящи. През 2011 и 2013 г. две от тях са наградени от Италианската федерация на слепите. Извън илюстрирането Франческа води творчески и образователни работилници за подрастващи. През 2016 г. тя е отличена с Key Colours Award of Clavis за книгата ѝ „Бруно има 100 приятели“.
Заглавията от поредицата за очарователния Прасчо печелят широка публика с лекотата и искреността, с които засягат значими житейски теми. Преведена на близо десет езика, серията разказва различни истории, които подтикват читателите към повече емпатия и сплотеност в човешките взаимоотношения.
В „Малка книга за добротата“ Прасчо открива магията на простите, но обмислени жестове – като усмивка, благодарност и подаване на ръка – които могат да доставят радост и подкрепа на околните. Добротата поражда доброта и кара светът да върви в положителна посока. Ето защо „Kirkus Reviews“ определят заглавието като „навременно и неотложно послание за всички възрасти“.
„Лесно е да бъдеш грижовен“ представя трогателна история, в която Прасчо намира бебе таралеж в гората и веднага осъзнава, че трябва да му помогне. Той отнася малкото у дома и се научава как да се грижи за него. Пламенен в усилията си, той забравя да се погрижи за себе си. За щастие обаче, неговите приятели са там, готови да го подкрепят.
В „Прашина“ две деца разкриват потайностите на Прага
Сега Ен и Ирка отново тръгват към Прашина – авантюрата им продължава по още по-страшен начин, като крие много напрежение и невероятни обрати. Двамата млади герои се сблъскват с най-неочаквания и жесток враг – лукавите потайничани, които са сърдити на целия свят. Но пътят към това да предотвратят техния заговор, минава през едно смразяващо кръвта откритие. И то е тайната на черния меркурит – загадъчен взривен материал, който обаче има и друга сила – да поддържа живота вечен.
Двете деца са на ръба на силите си по скованите от студ улици на Прашина. На всичко отгоре и доверието, което хранят едно към друго, вече се изчерпва. Трагедията под стоманеносивото небе на загадъчния пражки квартал, в който електричеството не функционира, изглежда неизбежна.
Спиращ дъха сюжет и вълнуващи илюстрации, създадени от художника Карел Осоха, са главните достойнства на новия роман за Прашина – „Прашина: Черният меркурит и потайностите на Прага“ (издание на „Изида“, превод Красимир Проданов). Макар че героите са същите, като от първия роман, книгата може да се прочете и самостоятелно.
Самият Войтех Матоха е сред най-обещаващите звезди на чешката литература. Истинската му професия е далеч от писането. Той е математик, който е същевременно успешен програмист. Матоха е изключително търсен специалист в областта на софтуера за мобилни телефони.
Когато му хрумва да напише книга за несъществуващ пражки квартал, който е пълен с аномалии, сам не предполага какъв успех ще пожъне романът му. След излизането си той спечели Наградата на учителите за принос в развитието на четенето при децата, както и Наградата на участниците в Нощта на Андерсен. Огромен е интересът и към продълженията на книгата, като сега вече се подготвя и филм по нея.
За големия успех на книгата допринася и художникът Карел Осоха. Той е сред най-известните съвременни чешки автори на комикси. Точно работата му по „Прашина“ му носи и номинация за престижното отличие Czech Grand Design.
Цитати от „Прашина: Черният меркурит и потайностите на Прага“
„Студ беше сковал улиците на Прашина. Крачеха през това ледено кралство с ръце, дълбоко в джобовете, и с лица, прикрити от яките. Прясно навалелият сняг блещукаше на лунната светлина по тротоарите, корнизите, оградите и голите клони на дърветата. Минаха през кръглия площад, черната статуя на светеца по средата беше облечена тази нощ с бяло манто. Комините и покривите по възвишенията на Прашина се накланяха над вилното поселище като странна средновековна крепостна стена.“
Откъс: Има ли в Китай „Жени с късмет“?
Съвременен Китай с всичките си чудати привички и обичаи оживява в колоритния и забавен дебютен роман „Жени с късмет“ (Сиела, превод Ирина Димитрова) от Сoфи Уан. Читателите са поканени на голяма луда шанхайска сватба в духа на „Луди богаташи“, която обаче ще поеме в изненадваща посока ала „Бандата на Оушън“.
Може ли да ти се случи нещо по-хубаво от това да се сродиш с едно от най-влиятелните семейства в цял Китай? Отговорът е „да“ – незабелязано да откраднеш парите на всичките им богати приятели по време на сватбата си.
Целият живот на Лулу винаги е бил диктуван от семейството ѝ. Дори далеч в бляскавия Шанхай Лулу продължава да усеща притегателната сила на отговорността си към тях, която я дърпа като котва. Котва, която сякаш никога няма да я остави да потегли по свой собствен път.
Свикнала да чува от родителите си, че парите са решението на всичките им проблеми, Лулу сякаш печели шестица от тотото, когато един от най-желаните ергени в Шанхай ѝ предлага брак.
В тази история Пепеляшка е обикновена хостеса, която изведнъж е изстреляна на върха на шанхайския хайлайф, бъдещата ѝ свекърва е невероятно досадна богаташка, а Чаровният принц… май не е чак толкова чаровен. Или поне не събужда онези приказни пеперуди в корема на Лулу.
Раздвоена между дълга към семейството си и дълга към самата себе си, Лулу търси помощ от двете си най-добри приятелки. А тяхното решение на проблема е меко казано нестандартно.
Защото къде се е чуло и видяло Пепеляшка да планира внимателно обмислен обир на кутията за подаръци, в чиито червени пликове се крият милиони долари, и после да избяга?
Е, в съвременните приказки нищо не е невъзможно, особено когато зад теб стои изпечен отбор „Жени с късмет“.
Изключително забавен, но и проницателен в дисекцията си на традиционните семейни ценности и ролята на жената в съвременното китайско общество, „Жени с късмет“ е пищно приключение, чийто финал ще изненада читателите с неочаквания си обрат.
Софи Уан пише емоционално любовно писмо към Шанхай и сложните, но толкова незаменими женски приятелства. А резултатът е интелигентен и екстравагантен роман с колоритни персонажи, които няма как да не обикнете. Следва откъс.
РИНА
Има много хотпот ресторанти в Шанхай, които предлагат по-чиста обстановка и по-спокойна среда. Но „Хотпот Палас“ е уникален. Страници от списания със снимки на стари китайски идоли са залепени по стените, ръбовете са извити или пожълтели от неразпознаваеми петна. Силата на звука е постоянен рев, което прави невъзможно подслушването. Няма прозорци.
Това е идеалното скривалище от външния свят.
В задната част на ресторанта е любимата им маса. Рина забелязва слабичките рамене на Лулу и лъскавата черна коса на Джейн, прибрана назад, за да се виждат блестящите ѝ висящи обеци. Закъсняла е. Отново.
Откъс: Джована Джордано за сладката и горчивата страна на живота в „Полъхът на свободата“
31.3.25
Една одисея за свободата на духа, за пътуването към себе си и за срещата с непознати кътчета на света, които неминуемо оставят отпечатък в човешката душа
Действието в „Полъхът на свободата“ (Колибри, Милена Дякова) се развива през 1923-та година в малко село в Сицилия на име Джесо. Едно смело момче излиза от познатия свят и се втурва с цялата енергия на двайсетте си години към новия и неизвестен континент Америка.
От бреговете на прекрасната Сицилия Антонио Грило се гмурва в океан от мечти, приятелства, любови, приказни острови, пирати, затвори, подводници и незабравими срещи. Опитва сладката и горчивата страна на живота, докато съдбата му поднася неочаквани предизвикателства. Сред напасти, които валят от небето, и вулкани, изникващи от дълбините, той среща Ѐлиде, облечена в море, археоложката Лучила, духовния си баща, отец Ардири, и верния си другар Матия.
С майсторския си изказ, който звучи епично, същевременно леко и увлекателно, Джована Джордано разказва за пътя към спасението, което търсим, когато съдбата не ни оставя избор, за силата вътре в нас и за живителния полъх на свободата.
Родена през 1961 година, Джована Джордано е известна италианска писателка и журналистка. Учи история на африканското изкуство и преподава философия и феноменология на изображението в Академията за изящни изкуства в Катания. Произведенията ѝ са преведени на 10 езика. По своето разказваческо изкуство тя се родее с класици като Карен Бликсен. През 2020 г. е предложена за Нобелова награда за литература. „Полъхът на свободата“ (2021) е четвъртият ѝ роман, номиниран за престижното отличие „Стрега“. Следва откъс.
С майсторския си изказ, който звучи епично, същевременно леко и увлекателно, Джована Джордано разказва за пътя към спасението, което търсим, когато съдбата не ни оставя избор, за силата вътре в нас и за живителния полъх на свободата.
Родена през 1961 година, Джована Джордано е известна италианска писателка и журналистка. Учи история на африканското изкуство и преподава философия и феноменология на изображението в Академията за изящни изкуства в Катания. Произведенията ѝ са преведени на 10 езика. По своето разказваческо изкуство тя се родее с класици като Карен Бликсен. През 2020 г. е предложена за Нобелова награда за литература. „Полъхът на свободата“ (2021) е четвъртият ѝ роман, номиниран за престижното отличие „Стрега“. Следва откъс.
Къщата на хълма в Джесо
Имало едно време и още има една къща на хълма в сицилианското село Джесо, край морето, миещо бреговете на Еолийските острови. През 1923 година там живееше наивен младеж на име Антонио Грило.
Той имаше красива и мъдра кобила, Аурора, две бели гъски, които обичаше, и страст към свободата.
За онези, които го харесваха, той беше красив, с две необикновени сини очи, не беше словоохотлив, никога не се ядосваше, мразеше войната и гледаше с умиление на света. Обичаше жените, кръчмите и играта. Бягаше от сбиванията като от чума и щом видеше някое в селото, препускаше в галоп с кобилата си към морето. Мнозина смятаха, че говори с животните.
Ако някой е стигнал дотук и в момента си мисли: „Антонио Грило от Джесо е герой от приказките“, може да спре да чете тази книга и да отвори друга. Ала този, на когото му харесва историята за едно простодушно момче на двайсет години, може да продължи нататък. Тя е написана за мъжете и жените като него. От голяма полза ми бяха и някои стари семейни книжа, съхранявани в скрин от черешово дърво, шестнайсет чекмеджета с писма, документи и снимки, които са още там, в селската къща край морето. Антонио Грило беше брат на дядо ми Плачидо. За тях двамата зная много, а това, което не зная, си представям.
Сега разказът може да започне.
Беше първият пролетен ден, 21 март 1923 година, и Антонио навършваше двайсет години. Семейството се бе събрало на терасата на къщата на хълма в село Джесо. През този следобед се усещаше топлият вятър сироко, Стромболи пушеше и рояк птици летеше в овощната градина над бадемовото дърво и над руините на византийския замък, който се руши и до днес, по малко всеки ден.
Еолийските острови се извисяваха спокойно във водата. Антонио, който имаше необикновени сини очи, се обърна към баща си.
– Татко, днес, 21 март, навършвам двайсет години и скоро ще замина завинаги – каза той, докато гледаше морето.
– Напускаш село Джесо и Сицилия? И къде ще идеш, сине? – попита уплашен баща му Лио Грило.
– В Америка.
– За един баща тези думи са като удари с кама в гърдите. Защо искаш да заминеш?
– Заради една мечта, която се нарича „свобода“.
– И какво ще правиш?
– Ще търся чудеса по света.
– Какво е свободата?
– Мисля, че е нещо много хубаво, като да имаш куп звезди в стомаха. Който има свобода, е син кит в морето, а който няма – жаба в кипящо блато – отвърна Антонио.
– Заминаваш... Завинаги ли?
– Да, отивам в Америка завинаги – заяви Антонио.
Баща му затвори очи и се отпусна безмълвно на плетения стол.
Имало едно време и още има една къща на хълма в сицилианското село Джесо, край морето, миещо бреговете на Еолийските острови. През 1923 година там живееше наивен младеж на име Антонио Грило.
Той имаше красива и мъдра кобила, Аурора, две бели гъски, които обичаше, и страст към свободата.
За онези, които го харесваха, той беше красив, с две необикновени сини очи, не беше словоохотлив, никога не се ядосваше, мразеше войната и гледаше с умиление на света. Обичаше жените, кръчмите и играта. Бягаше от сбиванията като от чума и щом видеше някое в селото, препускаше в галоп с кобилата си към морето. Мнозина смятаха, че говори с животните.
Ако някой е стигнал дотук и в момента си мисли: „Антонио Грило от Джесо е герой от приказките“, може да спре да чете тази книга и да отвори друга. Ала този, на когото му харесва историята за едно простодушно момче на двайсет години, може да продължи нататък. Тя е написана за мъжете и жените като него. От голяма полза ми бяха и някои стари семейни книжа, съхранявани в скрин от черешово дърво, шестнайсет чекмеджета с писма, документи и снимки, които са още там, в селската къща край морето. Антонио Грило беше брат на дядо ми Плачидо. За тях двамата зная много, а това, което не зная, си представям.
Сега разказът може да започне.
Беше първият пролетен ден, 21 март 1923 година, и Антонио навършваше двайсет години. Семейството се бе събрало на терасата на къщата на хълма в село Джесо. През този следобед се усещаше топлият вятър сироко, Стромболи пушеше и рояк птици летеше в овощната градина над бадемовото дърво и над руините на византийския замък, който се руши и до днес, по малко всеки ден.
Еолийските острови се извисяваха спокойно във водата. Антонио, който имаше необикновени сини очи, се обърна към баща си.
– Татко, днес, 21 март, навършвам двайсет години и скоро ще замина завинаги – каза той, докато гледаше морето.
– Напускаш село Джесо и Сицилия? И къде ще идеш, сине? – попита уплашен баща му Лио Грило.
– В Америка.
– За един баща тези думи са като удари с кама в гърдите. Защо искаш да заминеш?
– Заради една мечта, която се нарича „свобода“.
– И какво ще правиш?
– Ще търся чудеса по света.
– Какво е свободата?
– Мисля, че е нещо много хубаво, като да имаш куп звезди в стомаха. Който има свобода, е син кит в морето, а който няма – жаба в кипящо блато – отвърна Антонио.
– Заминаваш... Завинаги ли?
– Да, отивам в Америка завинаги – заяви Антонио.
Баща му затвори очи и се отпусна безмълвно на плетения стол.
Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 19 март - 25 март
25.3.25
2. Михаил Вешим. Мистер Сенко - Един живот на фокус. Книгомания
3. Костадин Костадинов. Последният войнишки император. Хермес
4. Хавиер Серкас. Войници от Саламин. Колибри
5. Рьоне Госини. Астерикс кн.11 - Арвенският щит. Артлайн
Откъс: Можете ли да избягате от „Стъкления човек” на Андерш де ла Моте?
Дългоочакваният втори случай на непримиримата полицайка Лео Аскер
Скандинавската крими звезда Андерш де ла Моте ни поднася новия си криминален роман „Стъкления човек“ (Емас, превод Ева Кънева). Продължението на „Кралят на планината“ вече е преведено на 21 езика и се радва на огромен читателски интерес, като само в родната си Швеция поредицата за полицайката Лео Аскер е продадена в над 375 000 екземпляра. Де ла Моте държи под напрежение дори и най-внимателните читатели до самия край със своите характерни заплетени сюжети. Шведът със сигурност черпи вдъхновение от опита си като полицай и киберспециалист, какъвто е бил преди да се отдаде изцяло на писането.
Макар че слага началото на писателската си кариера на по-късен етап от живота си, Де ла Моте скоростно набира заслужена популярност и заема мястото си сред най-добрите писатели в скандинавския ноар редом до Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Самюел Бьорк, Ирса Сигурдардотир... Заедно те са част от селектираните крими заглавия на издателство „Емас“.
В „Стъкления човек“, вече като ръководител на отдел „Изгубени души”, детектив Леоноре Аскер започва разследване на убийството на човек, чието тяло е обезобразено. Пред Аскер възниква въпросът дали да се довери на твърденията на баща си, че има информация, с която би могъл да ѝ помогне. А може би това е просто поредната му игра?
В „Стъкления човек“, вече като ръководител на отдел „Изгубени души”, детектив Леоноре Аскер започва разследване на убийството на човек, чието тяло е обезобразено. Пред Аскер възниква въпросът дали да се довери на твърденията на баща си, че има информация, с която би могъл да ѝ помогне. А може би това е просто поредната му игра?
Междувременно Мартин Хил се настанява в отдалечено имение, за да пише книга за местен бизнесмен. Скоро обаче ще разбере, че владението, включващо загадъчен остров и изоставена обсерватория, крие своите кървави тайни.
Докато Аскер и Хил разнищват минало и настояще, Стъкления човек прави първите си крачки извън сенките... В продължението на „Кралят на планината” тайните стават още по-заплетени, а сигурността е само илюзия.
Андерш де ла Моте е бивш полицай, специалист по киберсигурност и, благодарение на своите читатели, вече писател на пълен работен ден. Първата книга в поредицата за полицайката Аскер „Кралят на планината“ му носи признание и от критиката – номинация за „Стъклен нож“ за криминален роман на годината и номинация за наградите на „Сторител“ в категория „Най-добър съспенс“ на годината. Следва откъс.
Зимата на 2019
- Това пък какво беше?
Нещо остърга зловещо дъното на лодката. Внезапният звук стресна Елис, той загреба панически с веслата и разплиска водата.
Вече половин час с Ник плаваха сред непрогледна тъмнина.
- По дяволите! Да не би нещо да проби лодката? – задъхано издума Елис, след като успя да я изтласка няколко метра по-назад в черната вода. От устата му се виеха облачета пара, а студеният нощен въздух ги поглъщаше.
- Глупости – отвърна Ник, който седеше отпред. – Такова корито не потъва току-така.
Вдигна бинокъла и впери поглед в мрака.
Елис обаче не остана доволен от отговора.
- Казвах ти аз да си вземем спасителни жилетки – сопна се той. – Посред зима е, водата е лед студена. Ако нещо се случи с лодката, нямаме шанс да доплуваме обратно.
И посочи зад рамото си. В далечината, на притъмнелия бряг, лампата на скаутската хижа, откъдето отмъкнаха лодката, още мъждукаше. Една от малкото светли точки по гористите склонове около езерото.
- Да се връщаме, а? Да дойдем пак през деня.
Елис тъкмо завърши изречението и облачната покривка се разкъса. Изгря пълна луна, озари езерото и черната вода заприлича на втечнено стъкло.
- Това пък какво беше?
Нещо остърга зловещо дъното на лодката. Внезапният звук стресна Елис, той загреба панически с веслата и разплиска водата.
Вече половин час с Ник плаваха сред непрогледна тъмнина.
- По дяволите! Да не би нещо да проби лодката? – задъхано издума Елис, след като успя да я изтласка няколко метра по-назад в черната вода. От устата му се виеха облачета пара, а студеният нощен въздух ги поглъщаше.
- Глупости – отвърна Ник, който седеше отпред. – Такова корито не потъва току-така.
Вдигна бинокъла и впери поглед в мрака.
Елис обаче не остана доволен от отговора.
- Казвах ти аз да си вземем спасителни жилетки – сопна се той. – Посред зима е, водата е лед студена. Ако нещо се случи с лодката, нямаме шанс да доплуваме обратно.
И посочи зад рамото си. В далечината, на притъмнелия бряг, лампата на скаутската хижа, откъдето отмъкнаха лодката, още мъждукаше. Една от малкото светли точки по гористите склонове около езерото.
- Да се връщаме, а? Да дойдем пак през деня.
Елис тъкмо завърши изречението и облачната покривка се разкъса. Изгря пълна луна, озари езерото и черната вода заприлича на втечнено стъкло.
Още от „Чудните приказки на дядо“
Обичаната детска поредица на Карин-Мари Амио продължава
Вълшебният свят на френската писателка Карин-Мари Амио се завръща с четвъртата книга от серията „Чудните приказки“ – и този път разказани с топлина и мъдрост от дядо. С щипка хумор и много магия авторката представя девет нови истории, които галят въображението и събуждат мечтите. „Чудните приказки на дядо“ е най-новото попълнение в колекцията с детски издания на „Ентусиаст“, посветено на семейството, приятелството и добротата, а страниците оживяват с нежните илюстрации на Жюли Мелан.
Карин-Мари Амио израства, като слуша красиви истории, и започва да създава свои собствени веднага щом се научава да пише. Днес тя е майка на осем деца и писател на пълен работен ден. Автор е на десетки детски книги, преведени на близо десет езика.
В „Чудните приказки на дядо“ читателите ще се срещнат с Малкото бяло зайче и неговото най-ценно съкровище, ще се забавляват с Кум Лисан и неговата смайваща следобедна закуска в училището на пиленцата и ще се сприятелят с малкото кученце с голямо сърце Полошон. Очаква ги още полет сред звездите на гърба на грижовния Дядо Бухал, смях до сълзи с козичката Бишет, но и доза страх с палавия котарак Сюпер-Мину, който винаги е готов за нова пакост.
Тази очарователна книга е особено подходяща за времето преди сън, когато светът утихва и идва ред на приказните истории, които създават незабравими мигове на близост между малки и големи. Те показват, че обичта, подкрепата и грижата помагат в преодоляването на трудните моменти и вдъхват сигурност и уют в сърцето на всяко дете.
Първата книга от поредицата, „Чудните приказки на дядо. Край огъня“, е достъпна и във вариант за слушане в аудио платформата Storytel, а съвсем скоро ще бъдат налични и останалите заглавия от серията.
Карин-Мари Амио израства, като слуша красиви истории, и започва да създава свои собствени веднага щом се научава да пише. Днес тя е майка на осем деца и писател на пълен работен ден. Автор е на десетки детски книги, преведени на близо десет езика.
В „Чудните приказки на дядо“ читателите ще се срещнат с Малкото бяло зайче и неговото най-ценно съкровище, ще се забавляват с Кум Лисан и неговата смайваща следобедна закуска в училището на пиленцата и ще се сприятелят с малкото кученце с голямо сърце Полошон. Очаква ги още полет сред звездите на гърба на грижовния Дядо Бухал, смях до сълзи с козичката Бишет, но и доза страх с палавия котарак Сюпер-Мину, който винаги е готов за нова пакост.
Тази очарователна книга е особено подходяща за времето преди сън, когато светът утихва и идва ред на приказните истории, които създават незабравими мигове на близост между малки и големи. Те показват, че обичта, подкрепата и грижата помагат в преодоляването на трудните моменти и вдъхват сигурност и уют в сърцето на всяко дете.
Първата книга от поредицата, „Чудните приказки на дядо. Край огъня“, е достъпна и във вариант за слушане в аудио платформата Storytel, а съвсем скоро ще бъдат налични и останалите заглавия от серията.
Откъс: От Дейвид Балдачи идва „Пряка заплаха“
24.3.25
Мъжът от влака в 6:20 отново има… недовършена работа
Травис Дивайн, мъжът от влака в 6:20, отново има недовършена работа. Бившият рейнджър от армията на САЩ трябва да се изправи пред най-злия си враг. И да разбере защо някой иска да го убие, преди да е изпълнил новата си мисия. В „Пряка заплаха“ (Обсидиан, превод Богдан Русев).
Тя започва като лична услуга – шефът му го изпраща в Сиатъл да охранява дванайсетгодишната Бетси Одъм. Ситуацията става взривоопасна, когато Дивайн научава, че родителите ѝ са загинали при съмнителни обстоятелства, а Бетси е потенциален свидетел във важен съдебен процес срещу човек, свързан с тайни кръгове както във властта, така и в престъпния свят.
Конспирацията се оказва с невъобразими размери. На карта е заложен не само изходът от делото, но и съдбата на Америка. Травис Дивайн трябва да се научи да различава приятелите от враговете си. А те могат да са едни и същи. Следва откъс.
Травис Дивайн седеше в таксито, взираше се в бележката, която току-що беше намерил в джоба на палтото си, и се питаше още колко минути живот му остават.
А бе искал само да си вземе едно ненужно скъпо кафе, някоя хубава книга и да си почине тази вечер, след като по време на последната си мисия на няколко пъти едва не се бе разделил с живота.
И защо ми изглежда така, сякаш все още съм на бойното поле, въпреки че вече не нося военна униформа?
Бившият рейнджър току-що се беше върнал от щата Мейн, където повечето хора отиват за риболов, туризъм и приятно прекарване сред природата. Вместо това беше попаднал право на хора, които искаха да го погребат по бързата процедура.
Той прочете бележката още веднъж.
Беше ми приятно да те посрещна на летището, капитан в оставка Дивайн. Вече два пъти те изпуснахме. Но нали знаеш какво казват хората – трети път за късмет. Поне така се надявам. Ще се видим скоро. Обещавам ти.
ХОХО
Момичето от влака
Шофьорът на таксито, сикх с тюрбан и посивяла брада, хвърли поглед на Дивайн и услужливо каза:
– Просто вдигнете картата или телефона си до екрана, господине, и следвайте инструкциите. Лесна работа.
Дивайн вдигна очи към него, поднесе телефона си към устройството, монтирано на плексигласовата преграда между предната и задната част на автомобила, и завърши транзакцията.
– Нали виждате, лесна работа – усмихна се шофьорът.
– Аха, лесна работа.
Дивайн слезе от таксито с чантата, глока и подозрителността си към всички и всичко около себе си.
Посвети няколко секунди на задачата да направи 360-градусов оглед на района – не беше съвсем сигурен какво търси, но беше сигурен, че там някъде има нещо. Там някъде беше тя. Първо във влака, който се носеше като стрела през Швейцарските Алпи, след това по тъмните провинциални шосета в смъртоносния адски студен Мейн, а сега и тук, на една ръка разстояние от американската столица.
Травис Дивайн, мъжът от влака в 6:20, отново има недовършена работа. Бившият рейнджър от армията на САЩ трябва да се изправи пред най-злия си враг. И да разбере защо някой иска да го убие, преди да е изпълнил новата си мисия. В „Пряка заплаха“ (Обсидиан, превод Богдан Русев).
Тя започва като лична услуга – шефът му го изпраща в Сиатъл да охранява дванайсетгодишната Бетси Одъм. Ситуацията става взривоопасна, когато Дивайн научава, че родителите ѝ са загинали при съмнителни обстоятелства, а Бетси е потенциален свидетел във важен съдебен процес срещу човек, свързан с тайни кръгове както във властта, така и в престъпния свят.
Конспирацията се оказва с невъобразими размери. На карта е заложен не само изходът от делото, но и съдбата на Америка. Травис Дивайн трябва да се научи да различава приятелите от враговете си. А те могат да са едни и същи. Следва откъс.
Травис Дивайн седеше в таксито, взираше се в бележката, която току-що беше намерил в джоба на палтото си, и се питаше още колко минути живот му остават.
А бе искал само да си вземе едно ненужно скъпо кафе, някоя хубава книга и да си почине тази вечер, след като по време на последната си мисия на няколко пъти едва не се бе разделил с живота.
И защо ми изглежда така, сякаш все още съм на бойното поле, въпреки че вече не нося военна униформа?
Бившият рейнджър току-що се беше върнал от щата Мейн, където повечето хора отиват за риболов, туризъм и приятно прекарване сред природата. Вместо това беше попаднал право на хора, които искаха да го погребат по бързата процедура.
Той прочете бележката още веднъж.
Беше ми приятно да те посрещна на летището, капитан в оставка Дивайн. Вече два пъти те изпуснахме. Но нали знаеш какво казват хората – трети път за късмет. Поне така се надявам. Ще се видим скоро. Обещавам ти.
ХОХО
Момичето от влака
Шофьорът на таксито, сикх с тюрбан и посивяла брада, хвърли поглед на Дивайн и услужливо каза:
– Просто вдигнете картата или телефона си до екрана, господине, и следвайте инструкциите. Лесна работа.
Дивайн вдигна очи към него, поднесе телефона си към устройството, монтирано на плексигласовата преграда между предната и задната част на автомобила, и завърши транзакцията.
– Нали виждате, лесна работа – усмихна се шофьорът.
– Аха, лесна работа.
Дивайн слезе от таксито с чантата, глока и подозрителността си към всички и всичко около себе си.
Посвети няколко секунди на задачата да направи 360-градусов оглед на района – не беше съвсем сигурен какво търси, но беше сигурен, че там някъде има нещо. Там някъде беше тя. Първо във влака, който се носеше като стрела през Швейцарските Алпи, след това по тъмните провинциални шосета в смъртоносния адски студен Мейн, а сега и тук, на една ръка разстояние от американската столица.
Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 март - 18 март
18.3.25
2. Оливие Норек. Код 93. Ентусиаст
3. Ирса Сигурдардотир. Черен лед. Емас
4. Неда Антонова. Моят любовен август. Хермес
5. Хавиер Качо. Приключенията на Пити на Антарктида. Таралеж
Да излезеш на „Убийствена първа среща“
Внимавай на кого се доверявaш в света на онлайн запознанствата… защото никога не знаеш коя „Убийствена първа среща“ ще ти бъде последната!
Мрачно предупреждение към читателите отправя новият шеметно забавен трилър от писателя и журналист Л. М. Чилтън, който ни кани на „Убийствена първа среща“ с много сюжетни обрати и обилна доза черен хумор (Сиела, превод Весела Ангелова).
Максимата „любовта изисква жертви“ е взета твърде буквално в това интелигентно и напрегнато криминале
Гуен Търнър е забъркала пълен хаос в живота си. Наскоро e зарязала най-добрия мъж, когото някога е познавала, напуснала e добре платената си работа, за да отвори собствено кафене, а сега и най-близката ѝ приятелка се омъжва, оставяйки я сама да плаща наема и да търси любовта на живота си.
След твърде много евтино вино и предозиране с посредствени риалити предавания Гуен решава да се пробва в онлайн запознанствата. Но докато прескача от една катастрофална среща на друга, в града започват да се случват едно след друго странни убийства. И тогава идва шокът – тя е имала среща с всяка една от жертвите!
Казват, че романтиката е мъртва – но ако Гуен не разкрие мистериозния убиец, който елиминира всеки мъж, с когото някога е излизала, нещата ще станат много по-страшни… Следва откъс.
Върнах се в сепарето, за да заваря Сара, завързала очите си със сватбената си лента, да размахва недодялано изработен картонен фалос във въздуха. Момичетата напразно опитваха да я упътват към правилното място на рисунката на нелепо мускулест мъж, чиято глава беше заменена със снимка на лицето на Ричард.
Седнах си на мястото и успокоена от факта, че Сара нямаше как да ме види, прехвърлих останалите снимки на Паркър в Конектор. Беше отметнал всички класики като да позира с двама (не толкова добре изглеждащи) приятели, да държи евтин наглед трофей на работен купон и мрачна черно-бяла снимка, както и една, на която бе облечен като зомби за Хелоуин, но така, че ти ставаше ясно, че той все пак си е много привлекателен.
„Войници от Саламин“ на Хавиер Серкас - роман за историческата памет и победените герои
На 30 януари 1939 г., два месеца преди края на Гражданската война, когато републиканските войски отстъпват в безпорядък, са разстреляни група пленници. Между тях е Рафаел Санчес Масас, един от основателите на Испанската фаланга и идеолог на испанския фашизъм. Санчес Масас успява да избяга и се скрива в близката гора, откъдето чува гласовете на преследващите го войници. Един от тях го открива, поглежда го, извиква „Тук няма никой“ и си тръгва. В романа „Войници от Саламин“ на Хавиер Серкас, една от най-внушителните фигури в съвременната испанска литература.
Оценена високо както в Испания, така и извън нея, „Войници от Саламин“ (Колибри) е книга за историческата памет, за победените герои, забравени в дълбините на историята, и за отговорността към травматичното минало. За прозрението, че Гражданската война - нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето. Преводът е дело на Анна Златкова. Художник на корицата е Стефан Касъров.
Хавиер Серкас, eдин от най-изтъкнатите съвременни испански писатели, е роден през 1962 г. в Ибаернандо, провинция Касерес. Завършва испанска филология в Барселонския автономен университет, по-късно защитава докторат. Работил е като преподавател по испанска литература в Илинойския университет (САЩ) и в университета на град Жирона (Каталония). Превежда от каталонски и английски и е редовен сътрудник на вестник „Ел Паис“. От 2003 г. се посвещава изключително на писателското поприще. В литературното си творчество изследва колебливите граници между реалност и измислица. Серкас е автор на дванайсет романа и на есеистични сборници. Преведени на повече от 30 езика, книгите му са удостоени с множество национални и международни награди. През 2024 г. е избран за член на Испанската кралска академия. Следва откъс.
„Горските приятели“
Преди повече от шест години, през лятото на 1994-та, чух за първи път да се говори за разстрела на Рафаел Санчес Масас. По това време ми се бяха случили три неща: първото е, че баща ми беше умрял; второто е, че жена ми ме беше напуснала; третото е, че бях изоставил писателската си кариера. Лъжа. Истината е, че от тези три неща верни, абсолютно верни са първите две, но не и третото. Всъщност писателската ми кариера изобщо не беше започвала, така че едва ли можех да я изоставя. По-точно би било да се каже, че я бях изоставил още в самото начало. През 1989-а бях публикувал първия си роман; също както появилият се две години преди това сборник с разкази, книгата беше посрещната с нескрито безразличие, но суетата и един хвалебствен отзив от тогавашен приятел се съюзиха, за да ме убедят, че мога да стана романист и че за целта най-добре е да напусна работата си в редакцията на вестника и да се посветя изцяло на писането.
Писателят Костадин Костадинов: Моят герой Императора оказва съпротива на всяка власт
Войнишки императори – това наименование е измислено от историците и се отнася за над 40 владетели, управлявали Римската империя в периода 235–285 година. Повечето от тях били храбри военачалници, издигнати на престола от войниците си. Всички тези императори властвали съвсем кратко, а сечените от тях монети били твърде малко и в наши дни са много редки, затова нумизматите ги ценят високо. Златните римски монети се наричат ауреуси – точно такива колекционира Васил Странджев – главният герой в романа „Последният войнишки император“ (Хермес). Сред иманярите той е прочут с прякора Императора, а колекцията му, събирана в продължение на много години, е една от най-ценните в света. Всяка от монетите в нея има интересна история, свързана с всевъзможни превратности. Докато издирва древните ауреуси, Васил Странджев трябва да прояви необикновени умения, за да премине гордо през смутния двайсети век – като ятак на партизаните, като десантчик в Съветската армия, но и като политически затворник в трудововъзпитателното общежитие в Богданов дол. Добре че съдбата е благосклонна към храбрите.
Най-важното за един автор е да се качи на вълната на вдъхновението - да успее така да си нагласи гръмоотвода, че да улови искрата, падаща отгоре
Костадин Костадинов е роден на 14 ноември 1960 година в Радомир. Завършва Българска филология в СУ „Кл. Охридски“, няколко години работи като журналист. През 1990 година става основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“.
Костадинов дебютира през 1991 година с книгата „Резерват за розови пеликани“. Вторият му сборник разкази и повести – „Заливът на Ифигения“, излиза четвърт век по-късно. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).
За романа „Ловецът на пеперуди“ авторът беше отличен с Награда „Хеликон“ 2022 и Национална награда „Елиас Канети“ 2023. Книгата беше номинирана и за „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“.
Г-н Костадинов, излиза романът ви „Последният войнишки император“. Кога се роди идеята за тази книга?
Костадин Костадинов е роден на 14 ноември 1960 година в Радомир. Завършва Българска филология в СУ „Кл. Охридски“, няколко години работи като журналист. През 1990 година става основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“.
Костадинов дебютира през 1991 година с книгата „Резерват за розови пеликани“. Вторият му сборник разкази и повести – „Заливът на Ифигения“, излиза четвърт век по-късно. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).
За романа „Ловецът на пеперуди“ авторът беше отличен с Награда „Хеликон“ 2022 и Национална награда „Елиас Канети“ 2023. Книгата беше номинирана и за „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“.
Г-н Костадинов, излиза романът ви „Последният войнишки император“. Кога се роди идеята за тази книга?
Идеята да опиша някои от най-интересните иманярски истории у нас отдавна се е загнездила в главата ми. Още по времето на соца сестра ми Вергиния Костадинова, която е кинорежисьор, направи голям документален филм за иманярството в България. Тогава се запознах с консултантите на продукцията ѝ, които работеха в службите, преследващи иманярската мафия. От тях, след разговори на чаша с развързваща езика течност, научих прелюбопитни неща. Когато ми дойде мерак да ги пренеса върху белия лист, те вече бяха узрели и ферментирали. Така преди десетина години написах един текст със същото заглавие и след като му сложих точката, го оставих да отлежи. Чак миналото лято го доизмислих и надградих, за да заприлича най-после (надявам се) на завършен и плътен роман.
Абонамент за:
Публикации (Atom)