Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 19 март - 25 март

1. Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Ангелът на отмъщението. Бард

2. Михаил Вешим. Мистер Сенко - Един живот на фокус. Книгомания

 

3. Костадин Костадинов. Последният войнишки император. Хермес

 

4. Хавиер Серкас. Войници от Саламин. Колибри

5. Рьоне Госини. Астерикс кн.11 - Арвенският щит. Артлайн

Продължава...

Откъс: Можете ли да избягате от „Стъкления човек” на Андерш де ла Моте?

Дългоочакваният втори случай на непримиримата полицайка Лео Аскер

Скандинавската крими звезда Андерш де ла Моте ни поднася новия си криминален роман „Стъкления човек“ (Емас, превод Ева Кънева). Продължението на „Кралят на планината“ вече е преведено на 21 езика и се радва на огромен читателски интерес, като само в родната си Швеция поредицата за полицайката Лео Аскер е продадена в над 375 000 екземпляра. Де ла Моте държи под напрежение дори и най-внимателните читатели до самия край със своите характерни заплетени сюжети. Шведът със сигурност черпи вдъхновение от опита си като полицай и киберспециалист, какъвто е бил преди да се отдаде изцяло на писането. 

 

Макар че слага началото на писателската си кариера на по-късен етап от живота си, Де ла Моте скоростно набира заслужена популярност и заема мястото си сред най-добрите писатели в скандинавския ноар редом до Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, Самюел Бьорк, Ирса Сигурдардотир... Заедно те са част от селектираните крими заглавия на издателство „Емас“.

В „Стъкления човек“, вече като ръководител на отдел „Изгубени души”, детектив Леоноре Аскер започва разследване на убийството на човек, чието тяло е обезобразено. Пред Аскер възниква въпросът дали да се довери на твърденията на баща си, че има информация, с която би могъл да ѝ помогне. А може би това е просто поредната му игра?

Междувременно Мартин Хил се настанява в отдалечено имение, за да пише книга за местен бизнесмен. Скоро обаче ще разбере, че владението, включващо загадъчен остров и изоставена обсерватория, крие своите кървави тайни.

Докато Аскер и Хил разнищват минало и настояще, Стъкления човек прави първите си крачки извън сенките... В продължението на „Кралят на планината” тайните стават още по-заплетени, а сигурността е само илюзия.

Андерш де ла Моте е бивш полицай, специалист по киберсигурност и, благодарение на своите читатели, вече писател на пълен работен ден. Първата книга в поредицата за полицайката Аскер „Кралят на планината“ му носи признание и от критиката – номинация за „Стъклен нож“ за криминален роман на годината и номинация за наградите на „Сторител“ в категория „Най-добър съспенс“ на годината. Следва откъс.
 

Зимата на 2019

- Това пък какво беше?
Нещо остърга зловещо дъното на лодката. Внезапният звук стресна Елис, той загреба панически с веслата и разплиска водата.
Вече половин час с Ник плаваха сред непрогледна тъмнина.
- По дяволите! Да не би нещо да проби лодката? – задъхано издума Елис, след като успя да я изтласка няколко метра по-назад в черната вода. От устата му се виеха облачета пара, а студеният нощен въздух ги поглъщаше.
- Глупости – отвърна Ник, който седеше отпред. – Такова корито не потъва току-така.
Вдигна бинокъла и впери поглед в мрака.
Елис обаче не остана доволен от отговора.
- Казвах ти аз да си вземем спасителни жилетки – сопна се той. – Посред зима е, водата е лед студена. Ако нещо се случи с лодката, нямаме шанс да доплуваме обратно.
И посочи зад рамото си. В далечината, на притъмнелия бряг, лампата на скаутската хижа, откъдето отмъкнаха лодката, още мъждукаше. Една от малкото светли точки по гористите склонове около езерото.
- Да се връщаме, а? Да дойдем пак през деня.
Елис тъкмо завърши изречението и облачната покривка се разкъса. Изгря  пълна луна, озари езерото и черната вода заприлича на втечнено стъкло.

Продължава...

Още от „Чудните приказки на дядо“

Обичаната детска поредица на Карин-Мари Амио продължава

Вълшебният свят на френската писателка Карин-Мари Амио се завръща с четвъртата книга от серията „Чудните приказки“ – и този път разказани с топлина и мъдрост от дядо. С щипка хумор и много магия авторката представя девет нови истории, които галят въображението и събуждат мечтите. „Чудните приказки на дядо“ е най-новото попълнение в колекцията с детски издания на „Ентусиаст“, посветено на семейството, приятелството и добротата, а страниците оживяват с нежните илюстрации на Жюли Мелан.

Карин-Мари Амио израства, като слуша красиви истории, и започва да създава свои собствени веднага щом се научава да пише. Днес тя е майка на осем деца и писател на пълен работен ден. Автор е на десетки детски книги, преведени на близо десет езика.

В „Чудните приказки на дядо“ читателите ще се срещнат с Малкото бяло зайче и неговото най-ценно съкровище, ще се забавляват с Кум Лисан и неговата смайваща следобедна закуска в училището на пиленцата и ще се сприятелят с малкото кученце с голямо сърце Полошон. Очаква ги още полет сред звездите на гърба на грижовния Дядо Бухал, смях до сълзи с козичката Бишет, но и доза страх с палавия котарак Сюпер-Мину, който винаги е готов за нова пакост.

Тази очарователна книга е особено подходяща за времето преди сън, когато светът утихва и идва ред на приказните истории, които създават незабравими мигове на близост между малки и големи. Те показват, че обичта, подкрепата и грижата помагат в преодоляването на трудните моменти и вдъхват сигурност и уют в сърцето на всяко дете.

Първата книга от поредицата, „Чудните приказки на дядо. Край огъня“, е достъпна и във вариант за слушане в аудио платформата Storytel, а съвсем скоро ще бъдат налични и останалите заглавия от серията.

Продължава...

Откъс: От Дейвид Балдачи идва „Пряка заплаха“

Мъжът от влака в 6:20 отново има… недовършена работа

Травис Дивайн, мъжът от влака в 6:20, отново има недовършена работа. Бившият рейнджър от армията на САЩ трябва да се изправи пред най-злия си враг. И да разбере защо някой иска да го убие, преди да е изпълнил новата си мисия. В „Пряка заплаха“ (Обсидиан, превод Богдан Русев).
Тя започва като лична услуга – шефът му го изпраща в Сиатъл да охранява дванайсетгодишната Бетси Одъм. Ситуацията става взривоопасна, когато Дивайн научава, че родителите ѝ са загинали при съмнителни обстоятелства, а Бетси е потенциален свидетел във важен съдебен процес срещу човек, свързан с тайни кръгове както във властта, така и в престъпния свят.
Конспирацията се оказва с невъобразими размери. На карта е заложен не само изходът от делото, но и съдбата на Америка. Травис Дивайн трябва да се научи да различава приятелите от враговете си. А те могат да са едни и същи. Следва откъс.

Травис Дивайн седеше в таксито, взираше се в бележката, която току-що беше намерил в джоба на палтото си, и се питаше още колко минути живот му остават.
А бе искал само да си вземе едно ненужно скъпо кафе, някоя хубава книга и да си почине тази вечер, след като по време на последната си мисия на няколко пъти едва не се бе разделил с живота.
И защо ми изглежда така, сякаш все още съм на бойното поле, въпреки че вече не нося военна униформа?
Бившият рейнджър току-що се беше върнал от щата Мейн, където повечето хора отиват за риболов, туризъм и приятно прекарване сред природата. Вместо това беше попаднал право на хора, които искаха да го погребат по бързата процедура.
Той прочете бележката още веднъж.

Беше ми приятно да те посрещна на летището, капитан в оставка Дивайн. Вече два пъти те изпуснахме. Но нали знаеш какво казват хората – трети път за късмет. Поне така се надявам. Ще се видим скоро. Обещавам ти.
ХОХО
Момичето от влака

Шофьорът на таксито, сикх с тюрбан и посивяла брада, хвърли поглед на Дивайн и услужливо каза:
– Просто вдигнете картата или телефона си до екрана, господине, и следвайте инструкциите. Лесна работа.
Дивайн вдигна очи към него, поднесе телефона си към устройството, монтирано на плексигласовата преграда между предната и задната част на автомобила, и завърши транзакцията.
– Нали виждате, лесна работа – усмихна се шофьорът.
– Аха, лесна работа.
Дивайн слезе от таксито с чантата, глока и подозрителността си към всички и всичко около себе си.
Посвети няколко секунди на задачата да направи 360-градусов оглед на района – не беше съвсем сигурен какво търси, но беше сигурен, че там някъде има нещо. Там някъде беше тя. Първо във влака, който се носеше като стрела през Швейцарските Алпи, след това по тъмните провинциални шосета в смъртоносния адски студен Мейн, а сега и тук, на една ръка разстояние от американската столица.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 март - 18 март

 

1. Борис Акунин. Мир и война. Еднорог

2. Оливие Норек. Код 93. Ентусиаст

 

3. Ирса Сигурдардотир. Черен лед. Емас

 

4. Неда Антонова. Моят любовен август. Хермес

5.  Хавиер Качо. Приключенията на Пити на Антарктида. Таралеж

Продължава...

Да излезеш на „Убийствена първа среща“

Внимавай на кого се доверявaш в света на онлайн запознанствата… защото никога не знаеш коя „Убийствена първа среща“ ще ти бъде последната!

Мрачно предупреждение към читателите отправя новият шеметно забавен трилър от писателя и журналист Л. М. Чилтън, който ни кани на „Убийствена първа среща“ с много сюжетни обрати и обилна доза черен хумор (Сиела, превод Весела Ангелова).
Максимата „любовта изисква жертви“ е взета твърде буквално в това интелигентно и напрегнато криминале
Гуен Търнър е забъркала пълен хаос в живота си. Наскоро e зарязала най-добрия мъж, когото някога е познавала, напуснала e добре платената си работа, за да отвори собствено кафене, а сега и най-близката ѝ приятелка се омъжва, оставяйки я сама да плаща наема и да търси любовта на живота си.
След твърде много евтино вино и предозиране с посредствени риалити предавания Гуен решава да се пробва в онлайн запознанствата. Но докато прескача от една катастрофална среща на друга, в града започват да се случват едно след друго странни убийства. И тогава идва шокът – тя е имала среща с всяка една от жертвите!
Казват, че романтиката е мъртва – но ако Гуен не разкрие мистериозния убиец, който елиминира всеки мъж, с когото някога е излизала, нещата ще станат много по-страшни… Следва откъс.

Върнах се в сепарето, за да заваря Сара, завързала очите си със сватбената си лента, да размахва недодялано изработен картонен фалос във въздуха. Момичетата напразно опитваха да я упътват към правилното място на рисунката на нелепо мускулест мъж, чиято глава беше заменена със снимка на лицето на Ричард.
Седнах си на мястото и успокоена от факта, че Сара нямаше как да ме види, прехвърлих останалите снимки на Паркър в Конектор. Беше отметнал всички класики като да позира с двама (не толкова добре изглеждащи) приятели, да държи евтин наглед трофей на работен купон и мрачна черно-бяла снимка, както и една, на която бе облечен като зомби за Хелоуин, но така, че ти ставаше ясно, че той все пак си е много привлекателен.

Продължава...

„Войници от Саламин“ на Хавиер Серкас - роман за историческата памет и победените герои

Ако трябва да прочетете само една книга за Испания и за Гражданската война, нека бъде тази (Алън Маси)

На 30 януари 1939 г., два месеца преди края на Гражданската война, когато републиканските войски отстъпват в безпорядък, са разстреляни група пленници. Между тях е Рафаел Санчес Масас, един от основателите на Испанската фаланга и идеолог на испанския фашизъм. Санчес Масас успява да избяга и се скрива в близката гора, откъдето чува гласовете на преследващите го войници. Един от тях го открива, поглежда го, извиква „Тук няма никой“ и си тръгва. В романа „Войници от Саламин“ на Хавиер Серкас, една от най-внушителните фигури в съвременната испанска литература.

Оценена високо както в Испания, така и извън нея, „Войници от Саламин“ (Колибри) е книга за историческата памет, за победените герои, забравени в дълбините на историята, и за отговорността към травматичното минало. За прозрението, че Гражданската война - нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето. Преводът е дело на Анна Златкова. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Хавиер Серкас, eдин от най-изтъкнатите съвременни испански писатели, е роден през 1962 г. в Ибаернандо, провинция Касерес. Завършва испанска филология в Барселонския автономен университет, по-късно защитава докторат. Работил е като преподавател по испанска литература в Илинойския университет (САЩ) и в университета на град Жирона (Каталония). Превежда от каталонски и английски и е редовен сътрудник на вестник „Ел Паис“. От 2003 г. се посвещава изключително на писателското поприще. В литературното си творчество изследва колебливите граници между реалност и измислица. Серкас е автор на дванайсет романа и на есеистични сборници. Преведени на повече от 30 езика, книгите му са удостоени с множество национални и международни награди. През 2024 г. е избран за член на Испанската кралска академия. Следва откъс.

„Горските приятели“

Преди повече от шест години, през лятото на 1994-та, чух за първи път да се говори за разстрела на Рафаел Санчес Масас. По това време ми се бяха случили три неща: първото е, че баща ми беше умрял; второто е, че жена ми ме беше напуснала; третото е, че бях изоставил писателската си кариера. Лъжа. Истината е, че от тези три неща верни, абсолютно верни са първите две, но не и третото. Всъщност писателската ми кариера изобщо не беше започвала, така че едва ли можех да я изоставя. По-точно би било да се каже, че я бях изоставил още в самото начало. През 1989-а бях публикувал първия си роман; също както появилият се две години преди това сборник с разкази, книгата беше посрещната с нескрито безразличие, но суетата и един хвалебствен отзив от тогавашен приятел се съюзиха, за да ме убедят, че мога да стана романист и че за целта най-добре е да напусна работата си в редакцията на вестника и да се посветя изцяло на писането.

Продължава...

Писателят Костадин Костадинов: Моят герой Императора оказва съпротива на всяка власт

 

Войнишки императори – това наименование е измислено от историците и се отнася за над 40 владетели, управлявали Римската империя в периода 235–285 година. Повечето от тях били храбри военачалници, издигнати на престола от войниците си. Всички тези императори властвали съвсем кратко, а сечените от тях монети били твърде малко и в наши дни са много редки, затова нумизматите ги ценят високо. Златните римски монети се наричат ауреуси – точно такива колекционира Васил Странджев – главният герой в романа „Последният войнишки император“ (Хермес). Сред иманярите той е прочут с прякора Императора, а колекцията му, събирана в продължение на много години, е една от най-ценните в света. Всяка от монетите в нея има интересна история, свързана с всевъзможни превратности. Докато издирва древните ауреуси, Васил Странджев трябва да прояви необикновени умения, за да премине гордо през смутния двайсети век – като ятак на партизаните, като десантчик в Съветската армия, но и като политически затворник в трудововъзпитателното общежитие в Богданов дол. Добре че съдбата е благосклонна към храбрите.
 

Най-важното за един автор е да се качи на вълната на вдъхновението - да успее така да си нагласи гръмоотвода, че да улови искрата, падаща отгоре

Костадин Костадинов е роден на 14 ноември 1960 година в Радомир. Завършва Българска филология в СУ „Кл. Охридски“, няколко години работи като журналист. През 1990 година става основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“.
Костадинов дебютира през 1991 година с книгата „Резерват за розови пеликани“. Вторият му сборник разкази и повести – „Заливът на Ифигения“, излиза четвърт век по-късно. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).
За романа  „Ловецът на пеперуди“ авторът беше отличен с Награда „Хеликон“ 2022 и Национална награда „Елиас Канети“ 2023. Книгата беше номинирана и за „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“.
 
Г-н Костадинов, излиза романът ви „Последният войнишки император“. Кога се роди идеята за тази книга?

 
Идеята да опиша някои от най-интересните иманярски истории у нас отдавна се е загнездила в главата ми. Още по времето на соца сестра ми Вергиния Костадинова, която е кинорежисьор, направи голям документален филм за иманярството в България. Тогава се запознах с консултантите на продукцията ѝ, които работеха в службите, преследващи иманярската мафия. От тях, след разговори на чаша с развързваща езика течност, научих прелюбопитни неща. Когато ми дойде мерак да ги пренеса върху белия лист, те вече бяха узрели и ферментирали. Така преди десетина години написах един текст със същото заглавие и след като му сложих точката, го оставих да отлежи. Чак миналото лято го доизмислих и надградих, за да заприлича най-после (надявам се) на завършен и плътен роман.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 март - 11 март

1. Стефани Робел. Приготви се да боли. Кръг

2. Фрида Макфадън. Колежката. Сиела

 

3. Беате Рюгиерт. Жорж Санд. Емас

 

4. Валерия Фол. Траките - Какво трябва да знаете. Българска история

 

5.  Пламен Абаджиев. Моята баба и аз. Книжка за спомени. Парнас

Продължава...

Преследваният в Русия Борис Акунин за руския „Мир и война“

Борис Акунин е един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Поради последователната му позиция срещу режима на Путин той е обявен за „чуждестранен агент“, повдигнати са му обвинения в „екстремизъм“ и „тероризъм“.

Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. Необичаен детективски тандем се сблъсква с неуловим убиец и с войските на Наполеон. В „Мир и война“ (Еднорог, превод Денис Коробко), реверанс към шедьовъра на Лев Толстой, главен герой е вдовицата на идеалиста Луций Катин – Полина Катина. Тя е помешчица, която управлява справедливо, но с твърда ръка своето стопанство. За Полина само това е важно, както и грижата за нейната внучка Александра – нова потомка на рода с петънце на челото. Предстоят им обаче сериозни изпитания, които изглеждат непосилни за две жени.

Полина е силна и корава и рядко пада духом. Преживяла е какво ли не и е свикнала сама да намира решение на всякакви проблеми. Но когато от реката е изваден труп на младо момиче, на спокойния живот в нейното село е сложен край. Оказва се, че това не е първото убийство, а всички жертви са със сходна физика, били са убити по особено мъчителен начин и костите им са изцяло потрошени. Спокойствието трябва да бъде възстановено и Полина се заема да открие злосторника, а в разследването й помага Александра, която има интерес към медицината. Но междувременно детективският тандем е изправен пред нови проблеми.

През 1812 г. армиите на Наполеон достигат Русия. Полина не се вълнува от политическите сътресения и за нея войната винаги е била нещо много далечно, но сега е на прага й. А след един нелеп сблъсък с французите цялото село е опожарено, а важната за оцеляването на всички реколта от овес е конфискувана. В условията на военен хаос Полина се впуска в отчаяна партизанска битка с нашествениците, за осигуряване на провизии и за връщането на овеса. Помагат й най-доверените й хора, с тактически план, който включва яростни атаки и опити за надхитряване на врага. А издирваният убиец отново напомня за себе си...

Борис Акунин ни представя един невероятен детективски тандем. Полина не е млада и далеч не толкова наивна, както нейната внучка, но двете заедно наистина са способни да засенчат друг култов разследващ тандем – Ераст Фандорин и Маса. В романа има още колоритни персонажи, чийто лични драми проследяваме на фона на важните исторически събития. Акунин за пореден път майсторски пресъздава атмосферата в Русия, този път от началото на XIX век, засягайки теми за морала, справедливостта и човешката издръжливост пред лицето на всевъзможни несгоди.

Продължава...

„Българската следа“ на Димитър Кенаров - книга за България и българското

„Българската следа“ на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и др. 

 

В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си.

Издава „Жанет 45“ в превод от английски език ва Златко Енев, Ангел Игов, Мария П. Василева, Владимир Полеганов, Рада Ганкова, Бистра Андреева, Мария Змийчарова и Владимир Молев.

Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак изненадващо започваме да усещаме колко много всъщност той я обича, разбира и цени. Есета за познатото, в които през ефекта на отчуждението чуваш гласа на истинския сънародник, способен да обитава спокойно родината си такава, каквато е, да приема хората ѝ такива, каквито са, и да обича и нея, и тях отвъд дежурните романтически илюзии и разкрасителни дискурсивни протоколи. (Явор Гърдев)

Клишето гласи, че поезията е това, което се губи в превода, но книгата на Димитър Кенаров ме кара да мисля, че това, което можем да намерим в превода, са баналните истини, от които толкова се страхуваме... В това е тайното очарование на тази книга – жонглира с клишета и ги превръща в прозрение. (Иван Кръстев)

Продължава...

На 8 март четем „Колежката“ от Фрида Макфадън

 Нов изненадващ роман от авторката на  „Никога не ме лъжи“ и „Учителят“

След като смая читателите с абсолютно неочакваните финали на „Никога не ме лъжи“ и „Учителят“, Фрида Макфадън е подготвила още по-вкусна трилърова наслада с романа „Колежката“ (Сиела, превод Калин Караиванов), който вече блести в книжарниците и на български език. 

Влизаме в офис, изпълнен с мрачни тайни и ужасяващи разкрития, където „Колежката“ ти по бюро може да се окаже напълно непозната. Ако работното място беше гимназия – а то често напомня именно на такава – то Натали Фаръл би била кралицата на бала. Красива, популярна и най-успешната служителка във фирмата за хранителни добавки Vixed, Нат е свикнала да подхвърля по някоя подигравка на по-слабите от нея.
А Доун Шиф определено е такава. Всички в офиса я смятат за странна. Доун сякаш никога не знае какво да каже, изглежда няма много приятели, има необикновена обсесия с костенурките – и винаги пристига педантично точно на работа.
Затова една сутрин, когато бюрото на Доун все още стои празно в 8:45, Натали е меко казано изненадана. А последвалото смущаващо обаждане по офисния телефон превръща изненадата в ужас. Натали решава да отиде до дома на Доун, а онова, което открива вътре, променя всичко. Какви тайни крие Доун? Наистина ли е онази, за която се е представяла? Наглед толкова различни, животите на Доун и Нат изведнъж се оказват здраво преплетени. Защото нищо не свързва двама души така, както споделянето на една и съща тайна.
Читателите, които познават острия и хипнотичен стил на Фрида Макфадън, отново ще се сблъскат с нейната запазена марка – главозамайващ обрат на всяка страница от романа. А за онези, които се срещат с нея за пръв път в „Колежката“, имаме само едно предупреждение: „Внимание, опасно пристрастяваща книга! Четете на своя отговорност!“ Следва откъс.

НАТАЛИ

Гася двигателя и застивам в колата, докато се чудя какво да правя. С Доун не сме точно най-добри приятелки. Но имам чувството, че тя няма истински приятели. Единственият ѝ близък човек е възрастната ѝ майка, която живее на север от Бостън. Ако нещо се е случило с нея, ако е ранена или болна, може да минат дни, преди някой да я открие. А тогава може да е твърде късно.
Помогнете ми.
Майната му, ще го направя.
Излизам от хюндая и изглаждам гънките на кремавата си пола. Доун винаги ми е казвала колко много се възхищава как се обличам. Забавно е, защото тя винаги се облича много скучно. Има много специфични черти – чип нос и огромни кафяви очи, които заемат половината ѝ лице, както и стройно тяло – ако искаше, можеше да бъде трепач. Но вместо това се носи с размъкнати блузи и поне един размер по-голям панталон. Кестенявата ѝ коса пък е подстригана почти до кожа – твърде къса, за да се нарече дори сладка момчешка прическа. Предлагала съм ѝ модни съвети, но тя никога не е проявявала интерес.
Честно казано, ако не заговори за костенурки, трудно може някой да ѝ развърже езика.
Червените ми токчета отекват по алеята, докато се приближавам към входната врата. Натискам с палец звънеца и чувам как отеква навсякъде в къщата. Чакам.
Няма отговор.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 февруари - 4 март

 

1. Катрин Деньов. Самата аз. Кръг

2. Ричард Озмън. Разкриваме убийства. Софтпрес

 

3.Димитър Коцев-Шошо. Скарида. ICU

 

4. Владимир Зарев. Хрътката срещу Хрътката. Хермес

 

5. Зорница Христова. Сложете гащи на тези картини. Точица

Продължава...