Романите за Торквемада на Бенито Перес Галдос - светът се движи от пари, амбиции и суета
Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“.
Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки, в превод на Стефка Петрова).
Главният герой - дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…
На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещание да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…
За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.
В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите звучат удивително актуално и днес. С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.
Четем легендарните „Кибритчета „Минерва“ на Умберто Еко
„Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ (Колибри, превод Ина Кирякова) обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор.
Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката, проницателни прогнози за бъдещето, поднесени от ерудит и завладяващ разказвач, който притежава умението да превръща злободневното в литература.
Умберто Еко (1932–2016) е искрящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и без съмнение един от най-влиятелните интелектуалци на нашето съвремие. Автор е на литературните класики „Името на розата”, „Махалото на Фуко” и „Баудолино”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра. От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990).
През 2020 г. „Колибри" издаде сборника „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ (преводач: Вера Петрова), внушително томче с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“. А през 2021 г., отново с логото на „Колибри“, излезе забележителният труд „Да кажеш почти същото“ (преводач: Дария Карапеткова), илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач. Следва откъс.
Преди няколко години Ханс Магнус Енценсбергер написа много убедителна статия за това как в наши дни политиците (и изобщо могъщите) са обречени да не разбират хората, с чийто живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, колкото повече са изложени на риск от покушение (или във всеки случай на посегателства върху правото им на личен живот), толкова повече се заобикалят с телохранители, които ги вкарват в бронирани автомобили, хеликоптери, частни самолети, оттеглят се в укрепени домове, прекарват почивките си в открито море. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкова повече не знаят нищо за света.
Криминална класика – „Невероятното престъпление” от Лоис Остин-Лий
6.5.25
Лоис Остин-Лий е още едно от големите имена, прочули се като автори на криминални романи от златните години на жанра. Потомка на легендарната Джейн Остин, тя си спечелва почитатели още с дебютната си книга „Невероятното престъпление“ (Еднорог, превод Иван Костурков). Издаден през 1931 г., романът възстановява автентичната атмосфера на академична Англия от периода между двете световни войни – свят на чайни следобеди, безупречни маниери и прикрити скандали. Остин-Лий успява да съчетае интелектуалното предизвикателство на мистерията с неподражаем британски чар и изискан стил.
Прудънс Пинсънт е очарователна млада дама, отличаваща се със свободен дух, остроумие и изключителна преданост към семейството и приятелите си. Тя е единствената дъщеря на директора на един от колежите в Кембридж. Освен че очарова местната академична общност, Прудънс обожава и живота в провинцията, и често гостува на своя братовчед лорд Уелънд в неговото имение Уелънд Хол. Тук тя може да препуска на воля и да участва в задължителния лов на лисици.
Докато пътува за пореден път към Уелънд Хол, Прудънс се оказва въвлечена в опасна плетеница от тайни, подозрения и престъпления. Тя научава за съществуването на добре прикрита схема за контрабанда на наркотици, която по загадъчен начин свързва уединения свят на Кеймбридж с имението на братовчед ѝ. Възможно ли е някой от хората, на които най-много държи, да е свързан с престъпната дейност? С много ум, находчивост и малко помощ от непредвидени съюзници, Прудънс трябва да разплете сложния възел на интригата и да разкрие самоличността на контрабандистите – преди някой да извърши убийство, за да опази мрачните тайни.
С фин хумор, ефектни герои и заплетен сюжет Остин-Лий извайва истинска литературна перла, която умело балансира между елегантната лекота и напрежението на криминалната загадка. Местата и атмосферата са описани толкова съвършено, че читателят буквално усеща мириса на кожени кресла в старите библиотеки и чува шепота на скритите тайни. Една изненадваща любовна история добавя още повече очарование от докосването до този стилен и увлекателен роман.
Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 23 април - 29 април
30.4.25
Откъс: Денят на Страшния съд се задава във „Вечна светлина“ от автора на „Вещерът“ Анджей Сапковски
29.4.25
Във финала на хуситската трилогия полският писател преплита реални личности и събития в мрачна приказка за война, власт и избор
След „Кулата на шутовете“ и „Божи воини“ големият майстор на полското фентъзи Анджей Сапковски повежда читателите си към последната сцена в грандиозния си епос – Европа през XV век, където религиозни фанатици, крале и чудовища влизат в схватка за душата на континента. Във „Вечна светлина“ (Сиела, превод Васил Велчев)– трета част на хуситската трилогия от автора на сензацията „Вещерът” – краят на света е на крачка разстояние, а резултатът е епично, наситено с интриги и обрати приключение в самия край на Средновековието.
Настъпва денят на гнева, на прах ще се срине векът… Ще има там страх, трепет ще бъде, щом дойде Съдията Земята да съди. Тръбата тръби, надига мъртъвци от гробове и всичките към трона ги зове... Рейнмар от Белава е загубил илюзиите си. В търсене на светлината е намерил единствено мрак. Свидетел на това как високите идеали се превръщат в пепел, а борбата срещу терора в нов терор, този беглец, магьосник и злополучен любовник все още е готов на всичко за изгубената си любима Юта. И нито Инквизицията, нито Черните конници, нито самият дявол могат да го спрат.
На фона на бушуващите хуситски войни Рейнмар ще премине през кръв и пепел, ще се изправи срещу крале, папски служители и зло, дебнещо отвъд света на живите, за да открие не само любовта, но и самия себе си. Финалната битка наближава. Но дори и в края н света има място за избор… и за спасение.
Като вплита алюзии за реални личности и събития в мрачна приказка за война, власт и избор, Анджей Сапковски създава взривоопасна смесица от история, теология, мистика, философия и остър като меч хумор. Почти исторически роман, в който идеали и реалност, магия и наука, доблест и предателство се сблъскват и оформят мащабна и безпогрешна карта на човешката душа. Проницателен и оригинален, брутално красив и предизвикателно мащабен, романът „Вечна светлина“ е логичният завършек, който превръща трилогията в събитие не само във фентъзи жанра, но и в съвременната литература изобщо. Следва откъс.
в която опитващият се да попадне на следите на своята любима Рейневан се сблъсква с различни неприятности. По-точно, бива прокълнат. У дома и навън, стоящ, седящ и работещ. А междувременно Европа се променя. Приспособява се към нова техника на сражение.
Утрото беше мъгливо и доста топло като за февруари. Цяла нощ течеше размразяване, на разсъмване снегът се топеше, отпечатъците от подковани копита и отъпканите от колелата на каруците коловози моментално се пълнеха с черна вода. Осите и гредите в каруците скърцаха, коларите сънено кълняха. Наброяващата около триста каруци колона се движеше бавно. Над нея се носеше тежкият, задушлив мирис на солена херинга.
Сър Джон Фастолф сънено се поклащаше на седлото си.
От „Странични ефекти“ до „Пълна анархия“ с Уди Алън
„Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава какво да кажем за пастата във формата на всички букви от азбуката?“; „Свръхнаселеността ще утежни проблемите до крайност. Статистиките сочат, че на планетата вече има повече хора, отколкото са нужни, за да се премести и най-тежкото пиано“; „Човекът е единственото създание, което някога е прецаквало сервитьор“… Това е само малка част от комедийните бисери, с които са изпълнени „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ – третият и четвъртият сборник с хумористични текстове на Уди Алън.
Новите издания вече са в книжарниците със знака на „Кръг“ с твърди корици, чийто художник е Албена Лимони. Преводите пък (дело на Теодор Михайлов, Борис Дамянов и Александра Главанакова) са старателно ревизирани, така че да се приближават максимално до неподражаемия стил на писателя и кинотворец. Разкриващи цялата му комедийна и словесна виртуозност, „Странични ефекти“ и „Пълна анархия“ са настолни четива не само за почитателите му, но и за всички, които гледат на живота през призмата на хумора.
Историите в „Странични ефекти“ (1980 г.) – третия сборник на несравнимия комик, са писани през втората половина на 70-те години, когато той се утвърждава като такъв с емблематичните филми „Ани Хол“ и „Манхатън“. Сред разнопосочните теми, разнищени тук, са заплахата от НЛО, кулинарната критика, относителността на нещата и неволите на съвременния човек. Но основен извор на безподобните шеги на Алън, изникващи най-неочаквано, си остава обсесията му по секса, религията и смъртта.
С присъщия си невротизъм и с неподражаемия хумор, добре познати и от филмите му, в четвъртата си книга „Пълна анархия“ (2007 г.) легендарният комик разказва по най-забавен начин за продавачи на молитви по интернет, за дубльор, погрешно сметнат за холивудска звезда и отвлечен от страховит бандит, за бавачка, разкриваща тайните на работодателите си, и за всевъзможни други колоритни персонажи.
Сборникът, който бележи голямото завръщане на Алън към литературата след 25-годишна пауза, сега излиза за първи път в самостоятелно издание на български, а остроумните и чудати текстове в него често разсмиват още от заглавията: „Да грешиш, е човешко, но да се рееш, е божествено“, „Над закона, под юргана“, „Тъй ядеше Заратустра“ и „Ах, тези зъболекари!“ – намигване към емблематичната и обичана история.
Запитан преди време в интервю за литературното списание „Парис Ривю“ кога е започнал да пише, Алън отговаря така: „Преди да се науча да чета. Винаги съм искал да пиша и постоянно измислях истории в клас. Макар че още оттогава харесвам повече сериозните писатели, открих, че умея да пиша забавно. Ако човек има хумористична гледна точка, пречупва през нея всичко, което му се случва. Това е един от начините за справяне с живота. Хората смятат, че е много трудно да бъдеш забавен, но ако го умееш, е съвсем лесно. Това е природна стихия“.
„За птичките и пчеличките“ – откровен разговор за интимните части
24.4.25
Много често родителите изпитват затруднение и неудобство да водят с децата си разговори, свързани с интимните части на тялото и промените, през които минава то. Ето защо френската акушерка Ана Роа и илюстраторката Мадмоазел Каролин предлагат достъпен и искрен подход, който помага на възрастните да направят въведение в тази чувствителна, но особено важна тема. Деликатно и без табута, книгата „За птичките и пчеличките“ (Ентусиаст, превод Бела Чолакова) запознава малките с половата система и нейното развитие.
Ана Роа е акушерка, автор на „Майчината къща“ по телевизия France 2 и създател на подкаста за бременни Sage-meuf, който дава практически съвети от експерти и препоръки от майки. През 2023 г. печели конкурса на Fondation des Femmes и получава наградата Gisèle Halimi за своята реч: „Доброволно прекъсване на бременност: ще бъдем ли някога наистина свободни?“.
Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 16 април - 22 април
22.4.25
Алекс Крос се бори за оцеляване в „Не се страхувай от злото“
Крос и Сампсън заминават за Монтана, но приключението им сред дивата природа бързо се превръща в борба за оцеляване, когато се оказват мишена на кръвожадни убийци, готови на всичко, за да ги ликвидират.
Патерсън смята за огромна отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да подкрепя библиотечната дейност. Поради тази причина той се посвещава на редица инициативи за насърчаване на четенето и подпомагане работата на книжарници и библиотеки, като до този момент е дарил над 50 млн. долара за тези каузи. „Бъдещето на твърде много деца е застрашено, защото не четат книги – казва в интервю писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем управлявани от ограничени, безчувствени и нагли хора.“ Следва откъс.
Откакто се познаваме от времето, когато бяхме на по десет години, Джон Сампсън, най-добрият ми приятел и дългогодишен партньор във вашингтонската полиция, е мъжко момче, тих и наблюдателен. След смъртта на съпругата му Били е станал още по-сдържан и склонен към продължителни периоди на мълчание. Знам, че все още се бори с тъгата.
Но тази сутрин в края на юни Големия Джон нервничеше като дете, канещо се да посети „Дисни Уърлд“, и крачеше неспокойно из всекидневната ми, където бяхме струпали оборудването за пътешествието, което планирахме от години.
– Мислиш ли, че ще срещнем мечка гризли? – ухили се той.
– Надявам се, че няма – отговорих аз. – Поне не отблизо.
– Там са, не се заблуждавай. Има и вълци.
Откъс: „Волята на мнозина“ въвежда във внушителния фентъзи свят на Джеймс Айлингтън
„Просто деца“ – изповедта на Пати Смит
17.4.25
![]() |
Пати Смит. Снимка: Виктория Атанасова |
![]() |
Пати Смит и Робърт Мейпълторп в Ню Йорк |
С логото на издателство „Лист“ излиза ново издание на „Просто деца” от Пати Смит – поетеса, музикант, фотограф и икона на американската култура, нареждана сред най-влиятелните фигури на XX век. Публикувана за първи път през 2010 г., биографичната книга печели National Book Award и бързо става световен бестселър.
Централна тема в „Просто деца“ е дълбоката и непоклатима връзка между Пати Смит и фотографа Робърт Мейпълторп. В тяхното творческо пътешествие се оглеждат не само личните им усилия в изкуството, но и духът на цяла епоха. Ню Йорк през 60-те и 70-те години е дом на легенди като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Анди Уорхол и Боб Дилън – личности, които не са митове, а част от градския пейзаж и сърцето на културните експерименти.