page contents Книжен ъгъл: Кой доведе кризата
Предоставено от Blogger.

Кой доведе кризата

17.5.15

Петко Тодоров

Сузане Шмит обяснява, тя е щерка на германски канцлер

„Пазар без морал. Фиаското на международния финансов елит” на Сузане Шмит излиза през 2010, когато а-ха – кризата да отмине. Нищо не губим, дето я четем на български едва сега (изд. „Труд”). „Тридесет години работих в Ситито – двадесет като банкер, а десет като финансов журналист”, изповядва тя. Баща й Хелмут Шмит беше канцлер на Германия.

Най-ценното в нейния прочит на световната криза е, че я разказва „отвсякъде” – от човешкото обяснение на техниките, известни с арогантния занаятчийски жаргон като „дериват”, „секюритизация”, „ливъридж бай аут” и пр., до копчетата за ръкавели на банковите чиновници и навиците им след работно време. Получило се нещо като социология на съвременната банка.

Жестокият анализ на Сузане Шмит може да си позволи само излязъл от Лондонското Сити без намерение да се връща. И ни подсеща, че е повече от наивност да даваме ухо на публични обяснения за пари и икономика от страна на банкери.


Това е пазар без морал, обобщава тя. До него води и прекомерната финансиализация на живота, и глобализацията, и т.н. Не е редно да я упрекваме за оксиморона. Няма как да искаме морал от пазара, няма такъв субект. Тя е достатъчно умна: „Пазарът”, това са самите банкери”.

Но допълнителната крачка я поставя в позицията на политическа некоректност. Да си припомним: парата е повече инструмент за йерархизация на обществото и по-малко – за улеснение на размяната откак първата монета се изтърколи от древната леярна.

Обобщената причина за кризата според Шмит е в обществената функция на банките и частнособственическото поведение на банкерите. Без да ще възпроизвежда марксовата диагноза. И се чувства длъжна да гарантира дистанция от каквото и да било марксово – Боже, опази! Печалното е не, че Маркс е жив, а че няма друга диагноза.

Специалното за нас. Шмит припомня 90-те, когато пълчища западни „експерти” ни връхлетяха като скакалци да ни дават акъл без да знаят за какво става дума. Привлечени от лесни пари и безотговорност. То е същият морал.