Добрин Добрев замахва високо

Петко Тодоров

С история на идеите в изкуството
„Изкуството. История на идеите” проследява „отчасти творческите практики, свързани с тях” и не е „история на художествените прояви”, според автора Добрин Добрев, но прочитът няма как да изключи история на изкуството (изд. „Фабер”).

Не само заради оформлението и 700-те цветни илюстрации – архитектура, живопис, скулптура. Книгата е такова нещо – текст, илюстрации и оформление съвместно предизвикват определен прочит.

Но историкът на идеите в изкуството по неизбежност следва и неговата история. Няма как да си представим немотивирана история на каквото и да е.

В този ред на разсъждения изявата на Добрев се доближава най-близо от нашенските опити до „Историята” на Николай Райнов. За по-младите: история на изкуството в 12 тома, 1931.

Българските опити не надброяват пръстите на една ръка. Добревият е особен, с претенцията е на птичи поглед върху фактите, стойността му се пресмята откъм надистория. Като такъв е почти изключение на българска почва.

Кирил Кръстев не сколаса да напише замисляната десетилетия история на модерното изкуство „без изми”. Остави завършена „Четирите фази на изкуството”, но в ръкопис.

Изданието на Добрев респектира в доста отношения, ако щете и като полиграфия. Респектира и с избора на изключително заглавия на български в препоръчваната библиография, какъвто и да е замисълът.

Нямахме точно такава всеобща история и като превод. Смисълът на златото и на пурпура във византийското изкуство, оттам и в нашето, е невъзможен и необясним извън идейната ситуация.

Значи можем. Можем поединично да замахваме високо. Иначе трябва да отчетем, че не разполагаме на български и с кой-знае колко значима преводна история на изкуството. Какво стана с „История на българското изобразително изкуство” след първия обнародван преди 39 години том, нали авторите продължиха работата?

Тази подреденост на духовни изяви и факти е просветеният провинциализъм. Непросветения наблюдаваме в полето на древнобългарската история. Където куцо и сакато се юрна да съчинява.