Бруталният дебют на Мишел Уелбек

Петко Тодоров

„Далече сме от „Брулени хълмове” – това е най-малкото, което може да се каже. Романът като форма не е замислен за описване на безразличието или на небитието – би трябвало да се намери някаква по-плоска, по-сбита и по-мрачна конструкция” – Мишел Уелбек в „По-широко поле за борбата” (изд. „Колибри”).

По-точно героят му: 30-годишен парижанин програмист със задръстено битие. Преди 2 години го е напуснала приятелката, пуши по 4 кутии дневно, нервира се от колеги, от улицата, от всичко, заглежда жените, съчинява текстове като разговори между животни.

В центъра на романа е командировка в провинцията с адски грозен колега, отчаян и безпомощен ловец на женско внимание. Лудостта е най-нормалната развръзка.

Припомняме: Уелбек минава за най-прочут жив френски писател. Най-продаваният е Марк Леви. Французите правят разлика, за разлика от американците и от българите.

Първият му роман, отказван от няколко издателства, подгизнал от автобиографизми. Писателят е известен и със скандалчета, сега живее извън родината.

Не е „Брулени хълмове”. Конструкцията е сбита и мрачна, но не и плоска.

„Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. Някои печелят и в двата аспекта, други губят и в двата”.

Героят губи и в двата. Когнитарий.

Обикновено се втренчват в Уелбек по повод на сексуалността. Филип Солерс за него: „Карл Маркс на сексуалния пауперизъм”. Но Уелбек е по-интересен като писател на когнитариата. Нищо политическо, по-скоро социологическо. Той за себе си: „Политически атеист”.

Героите му са хора, чиито активи са единствено в черепа. Които са в състояние да изръсят 2-3 страници в термините на някой клон от антропологията, скучни за читателките на „Брулени хълмове”. Форма на небуржоазност. Всяка форма на небуржоазност е брутална.