Войната като литературна класика

Петко Тодоров

Закъснелият български прочит на Бласко Ибанес носи навременни въпроси

„Четиримата конници на Апокалипсиса” на Висенте Бласко Ибанес е най-продаваният роман в САЩ през 1918 (изд. „Персей”). Испанският писател го пише през 1916.

Двете дъщери на крупен аржентински земевладелец се омъжват за французин и германец, семействата им се местят в Берлин и Париж след кончината на бащата, заживяват охолно с натрупаните пари.

Но идва Първата световна война и те се оказват от двете страни на фронта, на настроенията, на социалните идеи, на разбирането за живота и света.

Класика. Ибанес живял в Аржентина, потопил се в живота на скотовъдците, посрещнал войната в Париж, бил военен кореспондент. Всичко това се оказва незаменим опит за романизирането.

Днешният закъснял български прочит отчита причините за онзи ударен успех. Внушителна панорама на отношенията между отделните човешки съдби и всечовешките катаклизми. Масирана сетивност на преживявания и картини. Задушаващо потапяне в настроенията.

Класика и защото романът оставя отворени исторически въпроси. Прочетете внимателно страниците за германския нацизъм. Та това е 1916, Ибанес буквално е предвидил Втората световна. Тя е кодирана още в навечерието на Първата. И нали романът бил толкова четен, а „откритието” на Ибанес не е ексцентрично хрумване - какво е станало с всечовешката менталност?

Такива въпроси са възможни едва при закъснелия прочит. Промяната на вкусовете отмерва същата тази менталност, достатъчно е да сравним романа с днешните най-продавани заглавия.

Сравнението е от случаите, когато мисленето на книгата като медия не е безопасно. Защото тя е най-интимното медийно общуване, а поема зависимостите „власт-медия”. Финалният въпрос на предния параграф си заслужава.

Още щипка историчност. Романът казва, че резултатите във всечовешката менталност от световната война не винаги са предвидими. Великите сили най-вероятно още дълго ще предпочитат сдудена пред гореща световна война, ще си решават проблемите на парче, а околните на жертвите ще болеят от въпроси като какво да правим с бежанците.