Китай отвътре в "Промяната" на Мо Йен
1.4.13
Петко Тодоров
Комунист получи последния Нобел за литература
„Промяната” на Мо Йен е от романите, които показват недостъпното за социологията, политологията и историята, взети заедно (изд. „Колибри”).
Какво става в Китай? Поглед отвътре и то от кого? Той получи Нобел ‘2012. През 2000 го дадоха на Гао Синдзиен, който обаче е френски поданик. Мо Йен е на всичко отгоре член на Китайската комунистическа партия. Заради което пропищя част от литературния свят.
Той отговори: „Някои хора смятат, че Нобеловата награда за литература е само за писатели, които са против своите правителства. Така ли трябва да бъде? За литература ли е наградата, или за нещо друго?”.
А на нападките за отказ от политическа позиция предложи шедьовъра: „Пиша бързо, но мисля бавно”.
В романа разказва за живота си от 1969 насетне. И за свой съученик, станал най-богатият във Вътрешна Монголия – район в Северен Китай. И чрез тези две съдби – за Китай.
Чудовищна промяна. Зад която стои философията: „Преместването убива дърветата, но поддържа хората живи”.
Ние западняците нищо не знаем. Вижте само това: през 70-те години в неговото село спят върху легла, изградени с тухли, даже нямат слама да ги покрият. Но в казармата изучават задължително „Шандунското ритмично разказване”. Какво ли ще е то?
Той май е първият охотно превеждан на Запад и едновременно с това много четен в Китай. Разказът му тече почти наивно и безхитростно. Отидох еди къде си, разговарях с еди кого си, той ме попита еди какво си.
Всекидневна хроника, обаче пипната калиграфски, като изящен в простотата си китайски иероглиф. И то излъчва още по-силен поток от енергия. Защото промяната е енергия. Енергия в хората. Не в парите и в институциите. Пред китайците сме безпомощни.
Хитрецът Мо Йен го сервира елегантно:
„Не, това наистина беше невероятно и още веднъж доказваше, че ставащото в света е в непрестанно движение, че благосклонната съдба може да събере двама души заедно, че инциденти се случват постоянно и че странното и любопитното ни съпътстват неизменно. Така че какво бих могъл да кажа аз?”.
Комунист получи последния Нобел за литература
„Промяната” на Мо Йен е от романите, които показват недостъпното за социологията, политологията и историята, взети заедно (изд. „Колибри”).
Какво става в Китай? Поглед отвътре и то от кого? Той получи Нобел ‘2012. През 2000 го дадоха на Гао Синдзиен, който обаче е френски поданик. Мо Йен е на всичко отгоре член на Китайската комунистическа партия. Заради което пропищя част от литературния свят.
Той отговори: „Някои хора смятат, че Нобеловата награда за литература е само за писатели, които са против своите правителства. Така ли трябва да бъде? За литература ли е наградата, или за нещо друго?”.
А на нападките за отказ от политическа позиция предложи шедьовъра: „Пиша бързо, но мисля бавно”.
В романа разказва за живота си от 1969 насетне. И за свой съученик, станал най-богатият във Вътрешна Монголия – район в Северен Китай. И чрез тези две съдби – за Китай.
Чудовищна промяна. Зад която стои философията: „Преместването убива дърветата, но поддържа хората живи”.
Ние западняците нищо не знаем. Вижте само това: през 70-те години в неговото село спят върху легла, изградени с тухли, даже нямат слама да ги покрият. Но в казармата изучават задължително „Шандунското ритмично разказване”. Какво ли ще е то?
Той май е първият охотно превеждан на Запад и едновременно с това много четен в Китай. Разказът му тече почти наивно и безхитростно. Отидох еди къде си, разговарях с еди кого си, той ме попита еди какво си.
Всекидневна хроника, обаче пипната калиграфски, като изящен в простотата си китайски иероглиф. И то излъчва още по-силен поток от енергия. Защото промяната е енергия. Енергия в хората. Не в парите и в институциите. Пред китайците сме безпомощни.
Хитрецът Мо Йен го сервира елегантно:
„Не, това наистина беше невероятно и още веднъж доказваше, че ставащото в света е в непрестанно движение, че благосклонната съдба може да събере двама души заедно, че инциденти се случват постоянно и че странното и любопитното ни съпътстват неизменно. Така че какво бих могъл да кажа аз?”.
0 коментара:
Публикуване на коментар