Какво може да се купи с 18 547 301 евро

Петко Тодоров

Парите не прощават никому, според романа на Грегоар Делакур

Най-съкровеното в живота на героинята от „Списъкът с моите желания” на Грегоар Делакур са списъците с нейните желания: „Да замина на почивка сама с Жо. Да си подстрижа косата. Да си купя червено секси бельо. Да променя обстановката в хола. Плазма??? Да сменя вратата на гаража с автоматичен портал. Да обядвам един път в „Тайован” в Париж”. И т.н.

Тя печели 18 547 301 евро от Евромилион, игра на щастието и се кани да осребри чека. Пише списъци. Живее в провинцията, държи дюкян за пасмантерия, омъжена от 21 години за Жо, той работи във фабрика и мечтае за „Порше Кайен”, две пораснали деца, пуска фиш за първи и последен път в живота си. Късмет.
Романът е идеален учебник за начинаещи белетристи (изд. „Факел експрес”, превод Галина Меламед). Рядка хармония между език, форма, сюжет, претеглена мелодрама. И комфортна илюстрация на теорията на Ейбрахам Маслоу за йерархията на потребностите и нейната динамика. Пък се дивим, че той е най-неоспорваният психолог.

18 547 301 евро са огромна печалба като число. Като реализация: дамата преживява драмата на живота си. Колкото печели, толкова и губи, в житейски смисъл. Народът го казва: Бог дал, Бог взел... Не от глупост.

Колко среднокласови французойки познават картините на Хопър!... Човек бил голям колкото мечтите си? – Глупости на търкалета! Промиване на мозъци. Искай го силно и ще го получиш. Работи и ще успееш. И прочее християнщини. Утешения за роби.

Обяснението на дамата: „Да си богат, означава да виждаш всичко грозно, защото нахално си въобразяваш, че нещата могат да се променят. Че е достатъчно да платиш”.

Парите не прощават на човека от мига, когато са станали негов помощник и удобство. Защото от този миг е почнала употребата им като инструмент за обществена йерархизация. И са престанали да са еквивалент на каквото и да било.

Нима във всекидневието има по-непроницаема загадка от цените – на предметите, на труда? Проблем не просто на икономическото знание, а на човекознанието. Затова от него става литература.