Изкушението Шекспир

Петко Тодоров

Той изкачи на преводаческия връх Кирил Кадийски и Александър Шурбанов

Кирил Кадийски със „Сонети” на Шекспир (изд. „Нов Златорог”) и Александър Шурбанов с „Великите трагедии” (изд. „Изток-Запад”) на същия автор си направиха паметници на преводаческа зрялост.

Първо защото Шекспир не отива толкова на дебютант в занаята и второ на двамата точно тази изява им отива за паметник.

Кадийски изпонаписа и изпопреведе количества сонети, които, според днешния ни медиен език го правят сонетист № 1. Можеше ли друго, освен Шекспировите 154 сонета да отбележи върха в тази му дейност?

На Шурбанов бива да му се вмени в същата лексика: жив разбирач № 1 на Шекспир. В нашенско. Заради изследователската, преводаческата, редакторската му работа в света на Шекспир. Свидетелство за което е и уводната му студия към включените в тома „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”.

За едно 50-60 години получихме пети пълен превод на Шекспировите сонети. Значи ще трябва да минат поне 10-ина за да се оцени труда на Кадийски. В тази календарна логика за Шурбановия ще е нужно повечко време.

Същественото засега е в респекта, колкото и да е тънък. Тънкостта не е техен проблем. Законите на обществото и законите на културния му живот се разминават; не е за първи път, не е и за последен.

Зрелостните изпълнения на Шурбанов и Кадийски са национални събития. Никой няма да ги сложи на преден план в новините, но и никой няма да спре вдъхновението на такива като двамата...

Но, да не се вайкаме, Шурбанов го пише: „Светът на Великите трагедии вече не е на тази планета”.