Има ли край студената Балканска война?

Петко Тодоров

Въпросът остава. Отговорът не е в юбилейното наддумване

„Изминали са почти 100 години от съкрушителния за българите край на Балканските войни – време напълно достатъчно, за да се осмисли неговото значение в перспективата на историята, пише един от съставителите в предговора към „Балканските войни 1912-1913 г. Памет и история”.

И то наистина е направено – по различен начин, от много хора, а вероятно и в бъдеще ще занимава умовете на изкушените от въпроса: „Защо сме такива?!”.

Спомените в сборника са на 30 души – от 3-ма министър-председатели, през генерали и дипломати до редника барабанчик: „да се разкрият многобройните очертания на войната – от политическите, дипломатическите и военните до частните, всекидневните, менталните” (АИ „Проф. Марин Дринов”).

Същественото е въпросът „Защо сме такива?”. Идва годишнина, предъвкваме факти, джавкаме се за едно и друго и той остава. Отговорът не е в учебниците и из писаните истории. В тези спомени е, но трябва да се чете внимателно.

На тези войни дължим комай целия си ХХ век, ние българите. Подсказва го и Еджидио Иветич в „Балканските войни” (изд. „Сиела”). Той е родом хърватин, но се образова в Италия и преподава в университета в Падуа.

Според него излиза, че Балканските войни владеят полуострова почти непрекъснато – в студената си фаза.

И друго: „България ще стане жертва на своя македонски реваншизъм; на два пъти през световните войни София избира да се съюзи с Германия, само и само да получи тези земи”. Въпросът се чете и така: Как ще излезем окончателно от тези войни?