Ритуалите на властта

Петко Тодоров

Основополагащият труд на Марк Блок дойде след 90 години

Българската версия на „Кралете чудотворци” на Марк Блок си струва дори само заради предговора. На Жак Льо Гоф е (изд. „Агата-А”, превод Валентина Бояджиева). Книгата е основополагащият труд на бащата на историческата антропология. Идва с 90-годишно закъснение.

Още две думи за автора. Основател е на легендарното френско списание „Анали”, така е известно, иначе името му е по-дълго, то минава за начало на цяло историческо направление. Разстрелян е през 1944 като участник в съпротивата.


Подзаглавието: „Изследване на свръхестествения характер, приписван на кралската власт предимно във Франция и Англия”. Блок се занимава с предимно 2 явления: лечителските докосвания на краля и магическите му пръстени.

Кралят докосва скрофулозни, прекръства ги, те оздравяват. Скрофулозата е известна и като живеница, с това име идентифицирали туберкулозни заболявания. Ефектът бил грозен: възпалени лимфни възли, подутини, гной, ужасни аромати. Заболяването продължавало дълго, на моменти някои от тези ефекти се скривали.

Онова с пръстените практикували английски крале през XIV век. Кралят внася в олтара златни и сребърни монети, после ги „откупува” с обикновени пари, а от благородния метал отливали пръстени, давали ги на болни, те оздравявали.

”Владетелите изцелители” не са били измамници, но те никога не са върнали здравето на когото и да било”, заключава Блок. Ако някой не оздравеел видимо, обяснявали, че не му „достигнала вяра”. „Онова, което създава вярата в чудото, е идеята, че би трябвало да има чудо”. Льо Гоф уточнява края на това чудо: в Англия през 1714, във Франция – през Революцията.

Но чудото на властта не секва. Ритуалът е за това: властникът прави нещо наужким, защото публиката иска да вярва, че е наистина. Той реже лентичка и публиката вярва, че той го е направил – онова, дето се открива. За по-сигурно той натяква: Аз го направих!...

Блок намига: кралят не помагал, но поне не вредял. Защото медицината тогава най-често вредяла. Бедата е, че най-често липсва намигащият.