Теорията за мисленето тръгва

Петко Тодоров

Превеждат отбрани образци на световното научнопопулярно четиво

Само като си представи човек колко страници щеше да спести Сам Харис от „Моралният пейзаж”, ако я беше писал за българска, а не за американска публика.

Онези страници, в които на възможно най-високия тон съобщава, че едва ли не всичките невежества и мизерии на човечеството идват от религията. То му влиза в темата: моралът е обясним от науката.

Тук е и новината: моралната истина съществува обективно, тя не е следствие от конкретна, разбирай задължително различна култура, разбирай задължително белязана от религията.
Подзаглавието му: „Как науката може да определя човешките ценности”. Науката за морала предстои.

Харис цитира обширно Даниъл Канеман и е късмет, че ги получаваме на български в комплект: Канеман с „Мисленето” (и двете на изд. „Изток-Запад”). Той е психолог, който получи през 2002 Нобелова награда за икономика – за работата му в областта на вземане на решения.

И не случайно теорията му за мисловния процес е „икономизирана”, в центъра на вниманието му е мисленето на човешкото битие. Та Харис го цитира заради двата „Аза” – изпитващия, или преживяващия Аз и помнещия Аз. Те са двете страни на Аза в процеса на мислене, основополагащата идея на Канеман.

Демократизираният български книжен пазар се сегментира съвсем точно на книги за четене и книги за продаване. Включително и за научнопопулярните четива. Друг е въпросът доколко примерно към т.нар. „популярна психология” и книгите за „самоусъвършенстване” може да се прикачи някаква фракция на думата „наука”.

Истинското родно научнопопулярно четиво умря задълго по разбираеми причини. Единствената утеха са преводите на най-добрите образци от световното.

Ето го Канеман, той не допуска никакъв професионален компромис. Разликата със статиите му в академичните списания е само в обстоятелственото разясняване – да е достъпен.

Общо към хиляда страници Харис и Канеман, колкото да ни съобщят, че сградата на познанието за човека е на кота нула.

Оптимистичният момент: някой отнякъде мъкне някоя читава тухличка.