Защо скриха интелектуалците

Петко Тодоров
Книгата остана достъпът до тях

Словото на Исак Паси по повод на „закона Панев” пред общото събрание на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от 8 април 1993 бива да влезе в музея на прехода.

Намираме го в „Повест за Исак Паси. VITA ACTIVA” на Мария Динкова (изд. „Захарий Стоянов”). Тя съставила четивото си от 2 очерка: „Юношата Исак Паси” и „Професор Исак Паси”, писани по различно време и с негово съучастие.

Идеята: „Макар и фрагментарно – да опиша начина му на живот, защото наблюденията ми са трупани по време на едно дълго приятелство. Приятели сме от юношеството ни и останахме такива до годините, които наричаме дълбока старост”.

„Ура! Най-после и онемях!” на Рангел Вълчанов е нещо съвсем различно по форма (изд. „Жанет 45”). „Словесно преживяване, забавление във вид на автобиографична безпощадност”, е самоопределението му. И той „препуска в галоп през своите кино-любови – весели и печални”. Както той си знае и може.

Вълчанов знае и може прекалено много. Загуба е, че захвърлил перото някъде из юношеството си. Никое въображение не е в състояние да предскаже какъв би бил писателят Рангел Вълчанов, но и тези няколко стона стигат. Неговите посткинаджийски писмовни изяви са стонове. Невероятни, той не би го признал.

Музей на прехода няма да има. Възможен е единствено като пародия. Преходът не предполага сакрализации. Той не е време на създаване, а на преразпределяне на създадено. Тези двамата не са образи на прехода. Образ на прехода е мрънкащият интелектуалец, каквото и да означава съществителното.

Що за двойнственост? Защо се сътвори този преходнически образ? „За нуждите на телевизията” не е достатъчно обяснение. Правдоподобно обяснение е: за прехода е нужен мрънкащ и излъчващ духовна мизерия интелектуалец.

Телевизията  показа, че съществуват успоредно два свята – необходимият й и ненеобходимият й. Вторият не се връзва в клюка, но той обективно съществува - тези двамата и само те ли! Мъката е, че телевизията задава тона на медиите. Тези двамата са образи на ХХ век.