Кой контролира живота

Не гените, а клетъчната мембрана, според революционните идеи на Брус Липтън

Петко Тодоров

Брус Липтън пише в „Биология на убежденията”: „Не хормоните, влияещи на гените, и невротрансмитерите контролират тялото и съзнанието ни; нашите убеждения управляват телата, умовете, а следователно и живота ни”.

И още: „Положителните мисли оказват съществено влияние върху поведението и гените, но само когато са в хармония с вътрешната нагласа. Отрицателните мисли притежават същата сила”.


Подозрително точно към внушението на залелия ни язовир от американска книжнина „за самоусъвършенстване” – как с положително мислене ще станем милионери и щастливи. Но Липтън е с други претенции (изд. „Изток-Запад”).

Той е прочут в клетъчната биология и в генното инженерство. Заниманията с клетъчната мембрана вдъхновили тази му изява. Сърцето на идеята му: Нашият организъм работи като съвкупност от клетки, животът ни е животът на нашите клетки, а „процесите в клетката се ръководят главно от взаимодействието й с околната среда, а не от генетичния код”.

Само 5 процента от пациентите с рак и сърдечносъдови болести „могат да припишат заболяването си на наследствеността”. Гените не са това, за което все още се представят по инерция.

И не те са важното, а клетъчната мембрана с нейната способност да пропуска въздействията на средата. И така да настройва живота на клетката и на целия организъм според средата.

Д-р Липтън се позовава на своите изследвания, на последните резултати в епигенетиката и в още няколко области на познанието. Злободневното му послание е, че бъдещето е на енергийната медицина.

Откритията, които той експлоатира са известни в тесен кръг от специалисти. Не им се дава гласност главно по търговски причини. Фармацевтичната индустрия се крепи на медицината на хапчетата. Последното не е кой-знае каква новина.

Какво като някой някъде знае нещо важно? Информацията е информация заради отношенията между човеците. Тя е отношение.  Интернет примерно е все още машина. Разделението жреци – простолюдие си е в сила. Това - без да е от значение доколко д-р Липтън спекулира.