Шведска кралица на трилъра "избива" жителите на родния си град
21.12.11
Камила Лекберг е само на 29 г., когато излиза дебютната й книга - „Ледената принцеса“ (Колибри). Три години по-късно вече валят награди, а романите й оглавяват класациите за бестселъри в Швеция. Мечтата й винаги е била да пише детективски истории. „Експлоатира“ родния си град в Швеция като сцена на всички убийства в романите си. Повечето от персонажите й са фикция, други имат своите прототипи в живота.
Тя дава воля на въображението си за криминални мистерии още като дете – те я пленяват, защото контрастират с безметежните години, прекарани в родния й дом. Но писането остава мечта – по-късно се записва в Университета за икономика и търговско право в Гьотеборг.
След дипломирането заминава за Стокхолм, там работи няколко години като продуктов мениджър в телекомуникационна компания. За една Коледа нейните близки й устройват включване в учебен курс по писане на криминални новели.
Така започва приказката на Камила. „Ледената принцеса“ получава зелена светлина, докато писателката е в болницата – по това време се ражда синът й Уил. Шеметният успех на дебютния роман отприщва нови идеи, сюжети и възторзи – публиката посреща горещо „Проповедникът“ през 2004 г., „Каменоделецът“ през 2005 г., „Въртоглавият“ през 2006 г. Камила Лекберг става неудържима.
От „Ледената принцеса“ до момента са продадени над 7 милиона копия до момента. За първи път романът е издаден в Швеция през 2003 г. Предизвиква фурор. В резултат днес права върху книгите на Камила държат компании в над 30 страни по света. Франция и Испания са сред последните държави, омагьосани от артистичния дар на Лекберг.
Действието се развива в малко шведско градче през мъртъв сезон – тишина, повечето къщи са пусти. Авторката създава мразовита атмосфера, мълчанието генерира съспенс.
След внезапната смърт на родителите си 35-годишната писателка Ерика Фалк се завръща в родния си град, за да намери приятелката си от детинство бездиханна. Казусът я въвлича в мрежа от лъжи, измами и потулени тайни. В началото неохотно, впоследствие с растящо любопитство Ерика се впуска в разплитане на кълбо от детайли, за да установи кой има интерес истината да не бъде осветлена...
Когато журналистите се интересуват не са ли озадачени хората от родния й град, че ги „убива“ така хладнокръвно в романите си, тя отговаря така:
„Питала съм се, разбира се, колко от местните жители мога да си позволя да „залича“ преди да пострада правдоподобността на историите ми, но скоро направих следната калкулация – при хиляда души население и средно две убийства на книга, мога да напиша около 500 книги преди да се лиша от прототипи на героите си“.
0 коментара:
Публикуване на коментар