page contents Книжен ъгъл: Фашизмът е неизтребим
Предоставено от Blogger.

Фашизмът е неизтребим

19.6.11

Петко Тодоров

България с „незначителен” принос в днешния му европейски подем

През 50-те години 81% от елита на Федералната република Германия бил съставен от поддръжниците на хитлеровия режим. Установил го през 1956 американският социолог Луис Дж. Единджър, а го съобщава сега Алфред Вал във „Втората история на нацизма” (изд. „Рива”).

„Втората” е историята след май 1945. С две думи. В Източна Германия се провежда радикална денацификация, в Западна първо съюзниците подхождат бюрократично и лабаво, после я поемат самите германци и тя се превръща в ренацификация.


През 1949 вече „няма виновни, а само симпатизанти”. През 1953 канцлерът Аденауер с предизборна цел посещава затвора с най-отявлените нацистки престъпници, от което печели.

Сигурно не е разсеяна грешка на Хелмут Шмит репликата в интервю за „Шпигел” през 2005, че „След 1990 г. комунистите бяха третирани много по-сурово, отколкото нацистите в зората на Федералната република”.

Мрачна и рядко поучителна хроника. И тя уплътнява до откат внушенията на Иниго Болинага в „Кратка история на фашизма” (изд. „Сиела”). „С влизането си в Европейския съюз България и Румъния допринасят с неофашистките си течения за незначителния подем на конгломерата от неофашизъм и крайна десница в ЕС”.

Испанецът не е върхът в историческата мисъл, но записаното черно на бяло е белег на впечатления откъм Европа. Полезна е краткостта на „Историята” му. Полезни са съпоставителните аргументи като броят на жертвите в Дрезден от бомбардировките на Съюзниците, който надвишава жертвите от Хирошима и Нагасаки.

Полезни са и задължителните белези на фашизма: „волунтаристко движение, за което действието е много по-важно от мисълта”, „като правителствен режим е диктаторска полицейска система за абсолютна тоталитарна власт над обществото”, той задължително тръгва с харизматични личности, които обясняват, „че ще оправят държавата или ще насочат развитието й в правилната посока” и т.н.

Кое е ли е по-важното: Кой трябва да ги припомня, или на кого да ги припомня?

От Книжен Ъгъл