Ще спасим ли обществото от човека
9.6.11
Петко Тодоров
Млади българи разсъждават върху социалната и народопсихологията
![]() |
Проф. Минчо Драганов |
Младите са по-интересни. Те задължително тръгват от конкретен случай за да стигнат до изводите си. Заглавията им: Кълбото от неконтролирани отрицателни емоции винаги обърква съдбите на хората, Прикритата непоносимост, Формирането на непоносимост между майка и дъщеря и нейното преодоляване, Етнически различия при възпитаването на шотландски деца от една българка, Отношението на хората към мен като човек с увреждане, Негативни нагласи по време на наводнението във Велинград, Социалните алергии на българина и отношението му към ромите, и т.н.
Изучава се типичният случай, всекидневният човек – антимедийно, сиреч непродаваемо. Което увеличава цената му. Мерилото „личен успех” е изместено от „човекът”. Какво става с най-интимната същност на редовия човек.
„Днес като че ли масата на негативните явления се увеличава, отношенията между хората се изострят, заобикалящата действителност става по-враждебна, човечността се превръща в маскировка на античовечността, на една мизантропия. Това цената на течащи преходи и подготвящи се сблъсъци по света ли е? – пита професор Драганов. – Временно ли е или е дългосрочен процес?”.
Важното е, че млади хора разсъждават. Есма Реза търси отговор на въпроса „За какво му е на младия българин омраза към българите?” – добронамерено и загрижено за националното ни самооплюване.
Пак професорът: „Както през ХХ в. успяхме да спасим от обществото човека, така и сега ще спасим от човека и неговата алчност обществото”.
Предупреждение от списващия тази страница: Трудно, адски трудно ще откриете книгата из книжарниците! Как – сред този физически дефицит на мислене ще стане спасението?
0 коментара:
Публикуване на коментар