„Елегантността на таралежа” - бестселър по европейски

Петко Тодоров

Ще се сдобие ли с такова качество у нас романът на Мюриел Барбери?

Героинята на Мюриел Барбери в „Елегантността на таралежа” нарежда: „Цялата феноменология почива на следната увереност: нашето рефлексивно съзнание, белег на онтологичното ни достойнство, е единственото нещо у нас, което си струва да бъде изучавано, защото ни спасява от биологичния детерминизъм”. Героинята е портиерка на кооперация в престижен парижки квартал, такава е от 27 години, сега е на 54, фамозният език е продукт на „пролетарското й самообразование”. Изразът е неин.
През 2008 Барбери беше пета в класацията на най-популярните в света писатели, този й роман зае челното място цели 30 седмици във френските класации за бестселъри. Европейското понятие „бестселър” не означава автоматично Джон Гришам, Дан Браун, че даже и Стиг Ларшон. Там където европейското четене е европейско. В „Елегантността на таралежа” (превод от френски Галина Меламед, редактор Александра Велева) не се случва нищо геройско, нищо сензационно. Онази портиерка се прави на портиерка и скришно си доставя удоволствие в компанията на литературната си памет: Толстой, Кант, Хусерл... Споделя с читателя всекидневните клюки от подопечната й кооперация с езика на литературната си памет. Разкрита е от новозаселил се в кооперацията японски пенсионер и от 12-годишно таралежче. Таралежчето се прави на средна тийнейджърка и скришно си доставя удоволствие в компанията на надрасналия я свой интелект.

„Таралежите” са такива хора – отвън бронирани с бодли, отвътре – „изискани като таралежите, които са на пръв поглед лениви, яростно самотни и ужасно изящни животинчета”. У нас романът няма да е бестселър, за съжаление на нашето издателство Факел експрес. Ще се продава със скоростта на Нанси Хюстън, или в най-добрия случай – на Алесандро Барико. И не защото българското четене означава „Джон Гришам-Дан Браун”, то е само продукт на характерна, но и възпитана способност за таралежене.

Важен е финалът в романа. Барбери е предпочела проверена литературна логика пред своя си омекотен сарказъм. Сякаш за да каже: Нищо особено, таралеженето е винаги елегантно, сиреч то няма как да е масово.