page contents Книжен ъгъл: Десетдневното отсъствие на госпожица Кристи
Предоставено от Blogger.

Десетдневното отсъствие на госпожица Кристи

22.2.10

Иън Крофтън

В продължение на десет дни през 1926 г. Агата Кристи, Кралицата на криминалетата, била замесена в мистерия от реалния живот. Късно вечерта в петък, 3 декември, тя напуснала дома си в Стайлс, в Сънингдейл, Бъркшир. На следващата сутрин колата й била открита изоставена край пътя в Съри Даунс. Обществеността била в трескава възбуда, полицията – озадачена, а пресата се вихрела с пълна сила.
Но всяко чудо за три дни. На 14 декември госпожа Кристи била идентифицирана с положителност в едни хотел в Хароугейт, Йоркшир. Тя никога не обяснила какво се е случило или защо е изчезнала, без да уведоми семейството и приятелите си.

Предполага се, че е имала нервна криза, съпроводена от амнезия, вследствие внезапната смърт на майка си, както и на обявяването от страна на съпруга й, полковник Арчи Кристи, че иска развод. Други смятат, че изчезването й било начин да си го върне на съпруга си. Много хора по онова време решили, че случаят е просто рекламна инсценировка с цел да се подпомогнат продажбите на детективските й романи.

Дамата изчезва

Нищо в поведението на Агата Кристи през седмицата преди нейното изчезване не подсказвало подобни събития. Тя прекарала известно време в Лондон, срещнала се с издателите и си купила нов халат. След връщането си в Стайлс, сутринта в деня на нейното изчезване, според една прислужница, имало шумна кавга между нея и съпруга й – макар че по-късно той отричал това. Следобед, заедно със седемгодишната си дъщеря Розалинд, тя посетила свекърва си, която отбелязала, че Агата не носи венчалната си халка. Снахата „останала седнала, напълно неподвижна за известно време, смеейки се истерично, обърнала се настрани и потупала Розалинд по главата”. Агата очевидно била наясно, че съпругът й прекарва уикенда с любовницата си, Нанси Нийли, в Годалминг.
Онази вечер тя вечеряла сама и около 22:00 или 23:00 часа казала на един прислужник, че излиза с колата. В 8 часа на следващата сутрин кола марка „Морис” била открита изоставена в Нюландс Корнър, красиво място на Норт Даунс близо до Гилдфорд, на няколко километра североизточно от Годалминг. Според полицейския доклад автомобилът “бил открит в такова положение, което предполагало, че се е случило нещо необичайно, тъй като колата се намирала по средата на затревен склон, доста извън главния път, а капакът на двигателя бил забутан в някакви храсти”. Един свидетел разказал, че по-рано е видял „жена в обезумяло състояние, застанала до моторна кола близо до върха на хълма при Нюландс Корнър”. Този свидетел твърдял: „Беше облечена само в една тънка рокля”. От полицията се свързали с полковник Кристи и го отвели да огледа автомобила. Той потвърдил, че това е колата на жена му.

"Склонна съм да мисля, че снаха ми е планирала края си и съзнателно е откарала колата натам, където беше намерена." - госпожа Хелмсли, свекърва на Агата Кристи, в интервю за „Дейли Мейл”, декември 1926 г.

Издирването

Случаят привлякъл максимално общественото внимание. Огромен брой доброволци – включително криминалната писателка Дороти Л. Сойерс – помагали на полицията. Много хора предполагали, че Агата Кристи е посегнала сама на живота си – или пък някой друг го е направил. „10 хиляди мотоциклетисти преравят Съри Даунс”, крещи едно вестникарско заглавие, като продължава: „Даунс беше старателно претърсен, включително и езерата, а горите бяха пребродени многократно с надеждата да бъде открита изчезналата жена”. Едно от въпросните езера било близкото Сайлънт Пул, което е споменато в разказ на Агата Кристи. Но никъде в околността нямало и следа от липсващата жена. Една ясновидка предсказала, че тялото й ще бъде открито в една дървена колиба в горите. Но това не се случило.

"Напълно вярно е, че жена ми е обсъждала вероятността да изчезне по своя собствена воля." - полковник Арчи Кристи, в интервю за „Дейли Мейл”, 10 декември 1926 г.

Подозрение паднало върху съпруга – дори се говорело, че полицията подслушва телефона му. В едно интервю за пресата той казал, че се съмнява дали жена му не се е самоубила, и подозира, че тя съзнателно е инсценирала изчезването. Пред друг журналист той се оплаква, че е бил „безпокоен и тормозен като престъпник”. Майка му смятала, че Агата Кристи се е самоубила: „Според мен – казала тя пред един репортер – в пристъп на депресия и без да знае къде отива или какво прави, снаха ми е изоставила колата си в Нюландс Корнър и е тръгнала безцелно през Даунс.”

Дамата е открита


Всъщност Агата Кристи пропътувала половината страна с влак и на 4 декември отседнала в хотел „Хидропатик” в Хароугейт, Йоркшир, под името „госпожа Тереза Нийли” – използвайки същото презиме като любовницата на съпруга й. След като вестниците многократно публикували снимката й, персоналът в хотела започнал да се досеща, че тяхната гостенка, която „изглеждала нормална и щастлива”, не била онази, за която се представя. Те се свързали с полицията, а оттам пък се свързали с полковник Кристи, който отпътувал за Хароугейт, където потвърдил, че госпожа Нийли наистина е госпожа Кристи. Нещастната двойка си тръгнала през задния вход, в опита си да избяга от тълпата чакащи журналисти.
Двама лекари, които прегледали Агата Кристи, обявили, че тя страда от амнезия – информирал вестниците полковник Кристи. След това нито приятелите й, нито семейството се съгласявали да говорят пред журналисти, а самата писателка не е казала нито дума за цялата афера в посмъртно публикуваната си автобиография. По онова време пресата поддържала теорията за съзнателна измама и критикувала Агата Кристи за това, че е пропиляла времето на полицията, обществени пари и усилията на много доброволни издирвачи. Джанет Морган, която получава правата върху автобиографията й и я публикува през 1984 г., смята, че Агата Кристи може би е получила сътресение на мозъка, когато колата й е излязла от пътя, и вследствие на това е изпаднала в „хистерична пориомания” (временна амнезия) – състояние, при което субектът, вследствие на някаква огромна емоционална травма, започва да се скита, почти без да е наясно с миналото или настоящето; впоследствие субектът няма спомен за този епизод.

"Чувствах се като лисица по време на лов." - Агата Кристи за кампанията на пресата да я убеди да признае, че съзнателно е инсценирала измама около изчезването си

През февруари 1928 г. Агата Кристи заминава за Канарските острови, за да избяга от всичко. Разводът става факт през април същата година и постепенно тя възвръща контрола върху живота си. През 1930 г. се омъжва за сър Макс Малоуан – археолог, 14 години по-млад от нея, за когото остава омъжена – умерено щастлива, въпреки неговите авантюри през по-късните години – до края на живота си.

Откъс от книгата "Изчезналите. Разкази за 35 исторически изчезвания от "Мари Селест" до Джими Хофа", подготвена от ИК Сиела.

Виж още "Сиела" представя: Изчезналите