Избрано от седмицата: Ерудираност, изчерпателност, конструктивизъм

Петко Тодоров

„Българската литература от епохата на националното възраждане” на Николай Аретов е образец за изненадата, която може да се спотаи зад тривиално и „незабележимо” учебникарско заглавие. Аргументите ерудираност, изчерпателност, конструктивизъм и точен език не са изненада, те са необходимост. Изненадата е в познанието, което Аретов прави достъпно в тази като че ли окончателно предъвкана материя (изд. „Кралица Маб”).

Неговият „нов прочит” е жанровият принцип – отделните дялове в четивото проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. Той му дава възможност да постави литературата по по-особен, но и по-четивен начин в контекста на духовния и политически живот. И да забележи незабележими досега обществени и междуличностни отношения, а в последна сметка то означава и повече познание за нас българите.

Доктор крие бебето си, лъже, че е умряло

„Оставям на теб, Каролайн, да решиш”, е възловата реплика в „Дъщерята на пазителя на спомени” на Ким Едуардс (изд. „Летера”). Тя е на доктора. Каролайн е медицинската му сестра, единственият съучастник в израждането на собствената му съпруга. Раждат се близнаци. Превъзходно момче и неизлечимо болно момиче. Докторът нарежда на сестрата да го отнесе в приют. Жена си лъже, че се е родило мъртво. Сестрата е отвратена от приюта и по стечение на обстоятелствата бебето остава у нея. Тя е самотна, самотно влюбена в доктора. В така накъдрените обстоятелства той се измъква с горната реплика. Интересното предстои.
Прилежната издателска подготовка, твърдите корици, прилична полиграфия и хартия вдигат в случая равнището на четивото с 2 степени. Дано кризата продължи достатъчно за да стигнат до българския книгоиздател такива внушения – срещу лесната печалба.

Франкофонът Димитър Димов излезе на светло

Димитър Веселинов оправдава „Френската лексика в романа „Тютюн” така: „Целта на изследването е да рамкира модел за проучване на франкофонската тема в класическата българска литература. То е част от лингвокултурната археология, която проучва френско-българските културни контакти през призмата на българската литературна традиция”. Основните страници в книгата са заделени за речниците: на френската лексика, имена от френски произход, френски изрази (изд. „Сиела”).
Четиво за най-запалените франкофони или любители на Димитър Димов. Те ще останат перфектно удовлетворени от добросъвестното усилие на професор Веселинов. За останалите стига и въведението му – за франкофона и словесния работник Димитър Димов. Изненадващо плътен щрих към неговия портрет, който щрих заковава и оценката на автора: „Безспорно най-европейският измежду българските писатели”.