1 декември в "Книги завинаги", 17 ч., 88 ФМ

Какво искат да променят младите в книгоиздаването - Бистра Иванова и Ивелина Тенева за новото студентско списание 4Publishing. Какво ни очаква на Панаира на книгата - репортаж на Милена Янинска. Нови заглавия и класация "Книжен ъгъл" за най-продаваните книги. И още много... в Книги завинаги, вторник, 24 ноември, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров. Слушай тук.

Цветан Тодоров очерта границите на Европа

Петко Тодоров

Той противопоставя цивилизационния диалог срещу „сблъсъка на цивилизациите”

Идеята на Цветан Тодоров в „Страхът от варварите” може да се сведе до следните му изречения: „Западните страни имат пълното право да се защитават от всякаква агресия и всякакви набези срещу ценностите, върху които са избрали да основат своите демократични режими. Те обаче имат интерес да не бъдат въвлечени в непропорционална, прекомерна и крайна реакция, защото тя би предизвикала резултати, противоположни на очакваните.

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 25 ноември - 1 декември

1. Дан Браун. Изгубеният символ. Бард

4Publishing - студентско списание за издателски бизнес

4Publishing е професионално списание за издателски бизнес, създавано с некомерсиална цел веднъж годишно от студентите по Книгоиздаване от Факултета по журналистика на Софийския университет.

Първият му брой излиза през декември 2009 по идея на професор Петранка Филева, ръководител на катедра История и теория на журналистиката, и студентите от Книгоиздаване, випуск 2010.

Избрано от седмицата: Кои са световните злодеи?

Петко Тодоров

„Изборът ми беше случаен и много гъвкав – с лекота бих могъл да добавя, да махна или да заменя всяко едно от тези имена с някое друго”, пояснява Симон Себаг Монтефиоре работата си върху енциклопедията „Злодеите” (изд. „Кръгозор”). Това са очерци за 101 личности – от Йезавел и Навуходоносор до Пабло Ескобар и Осама бин Ладен. И авторът продължава: „Това му е забавното на правенето на списъци...”
Политически коректна е най-сигурното качество на четивото. Заради което избива напъването в разказа примерно за двойката Чаушеску или за Панчо Виля. Ал Капоне е безспорен с изпозастреляните 10-тина гангстери, или пък лудият Чарлз Менсън, но къде са лейтенантите, които изтребваха като хлебарки цели села във Виетнамската война?

"Изгубеният символ" на Дан Браун, вече прочетен

Зоя Маринчева  

Зачетох “Изгубеният символ” под натискa на тълпата. По блогове и форуми кръстосваха шпаги апологети и хейтъри. Академичната литературна общност се надигна на борба с езиково нечестивия автор. Обяви четящите Дан Браун за нечетящи кретени. “Нечетящите” сринаха академиците в калта на завист, елитизъм и снобария. Трябваше да рззбера за какво става дума. За какво този огън и жупел? Първото ми наблюдение беше, че книгата се чете на един дъх. Но колкото повече се приближава към края си, толкова повече натежава. Опиянението от първите сто–двеста страници преминава в някакъв аскетичен, щекотлив махмурлук.