"Неделна жена" - открийте Фрутеро и Лучентини

Популярността на този ефектен бестселър не стихва вече няколко десетилетия. Известна е и филмовата адаптация на романа под режисурата на Луиджи Коменчини - с Жаклин Бисе, Жан-Луи Трентинян и Марчело Мастрояни.

В центъра на „Неделна жена“ (превод Таня Кольовска, Иво Йонков, ИК "Колибри") стоят две убийства, първото от които зашеметява читателя още в началото на романа, а следващото идва в момент на ескалирало до крайност напрежение, на фона на парадоксални любовни интриги.

Катрин Мансфийлд: „Най-първо съм писател, а чак след това жена“

„Ентусиаст“ публикува сборник избрани разкази от най-известната новозеландска писателка

Катрин Мансфийлд е поставяна е редом до Чехов, Карвър, Хемингуей, О'Хенри, Кортасар като една от най-великите представители на жанра на късия разказ в света. Първият разказ на световноизвестната писателка е публикуван, когато тя е едва 9-годишна. Той се казва „Ена Блейк“ и излиза в един гимназиален вестник в Уелингтън. Бележката на редактора към него гласи: „... обещава бъдещи забележителни успехи“. Първият й сборник е „В един немски пансион“ от 1911 г., а през 1916 г. пише повестта „Прелюдия“. Последвалите сборници „Блаженство“ и „Градинско увеселение“ я утвърждават като разказвач от световна величина.

Откъс: "Божият гняв" от Жозе Родригеш душ Сантуш

Португалският писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик, но след гражданската война за независимостта на страната семейството му се установява в Португалия. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като радиорепортер. Той завършва журналистика и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си.

Няколко години по-късно амбициозният журналист чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Репортажиге на Сантуш за военните конфликти в различни горещи точки по света му носят редица престижни международни награди.

От седмицата: Хуморът на Хашек, страхът на Лесинг, величието на Саладин

Петко Тодоров

Хашек като еталон за хумор

В „Депутатски банкет” на Ярослав Хашек има и първичен хумор, и скечове, но това е Хашек. Той е доказателство, че първичният хумор не е равен и еднопластов, има степени. И че литературният хумор е критерият за качество в жанра. Поредният сборник с разкази на великия пражанин на издателство „Труд”, всеки от които е енциклопедия на хумора.

Хашек е вечен, защото изкуството на смеха е вечно. Ето го още в първия от разказите „Осиротялото дете и тайнствената му майка”. Съвършено ретро, но за цял век технологията на вестникарските тиражи не е мръднала особено.

Откъс: „Малкият Никола и съседите“

Госини&Семпе*

От сутринта имаме нови съседи!
Ние и иначе си имаме съсед, господин Бледюр – той е много добър и все се кара с татко, – обаче от другата страна на нашата къща имаше една празна къща, която се продаваше. Татко използваше, че никой не живее в къщата, и изхвърляше през живия плет сухите листа от нашата градина, а също и разни хартии и други неща. Понеже там нямаше никого, не ставаха разправии. Защото иначе татко изхвърли веднъж кора от портокал в градината на господин Бледюр и господин Бледюр не говори на татко цял месец.

А пък миналата седмица мама ни каза, че млекарката й казала, че къщата до нас я бил купил някакъв господин Куртплак, който бил управител на щанда за обувки на третия етаж в магазина „Пти Епарнян“, бил женен за една госпожа, която обичала да свири на пиано, и си имали дъщеря на моята възраст. Друго млекарката не знаела, само била научила, че с доставката на покъщнината били натоварени от фирмата „Ван ден Плюг и компания“ и настаняването щяло да бъде след пет дни. Значи – днес.

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 23 май - 29 май

1. Хорхе Букай. Пътят на сълзите. Хермес

"Книги завинаги", вторник, 29 май, 17 ч., 88 ФМ

Започва пролетният базар на книгата - репортаж на Вилия Моновска. Проф. Алберт Бенбасат - какво ни казват "Спомени" на Александър Гиргинов (Сиела). Хохе Букай пред Георги Митов-Геми за "Пътя на сълзите" (Хермес).
"Стратегическата визия" на Збигнев Бжежински (Обсидиан). Нови заглавия, събития, премиери и класации. Награди за слушателите . И още много... в "Книги завинаги", вторник, 29 май, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров. Слушай тук.

Кой ще огласи мафията

Петко Тодоров

Преведоха „наръчника” на епископ Брегантини, но не сме узрели за италианските практики

„Няма рецепти”, казва Джанкарло Брегантини в края на „Не можем да мълчим”. Но рационалният му български прочит е „наръчник”.
Той е от Северна Италия, от 1978 е свещеник в Южна, в Калабрия, от 1994 е епископ. Символ е на борбата срещу Ндрангетата.

Припомняме: тя минава за най-свирепата мафия. Обстоятелствата изправят отец Джанкарло от първия му ден там срещу мафията и той не клеква. Бори се със свои средства, постига малки победи и ги споделя с помощта на журналистката Киара Сантомиеро (изд. „Ера”).

На италианците им трябваха 2 века да им дойде до гуша от мафията, 20-те нашенски години са силно недостатъчни. Един Брендо ще бъде поставен където трябва само при 2 обстоятелства: когато едни силни нашенци решат, че неговите пари повече пречат, отколкото помагат и той е излишен или когато едни определени държави го поискат. То се вижда с невъоръжено око.

Америка и кризата на глобалната сила

Збигнев Бжежински

Светът днес е интерактивен и взаимозависим. Същевременно за пръв път в този свят проблемите на човешкото оцеляване започват да засенчват по-традиционните международни конфликти. За съжаление големите сили все още не реагират адекватно на новите и все по-тежки предизвикателства към общото благоденствие екологически, климатични, социално-икономически, свързани с изхранването или демографски. А без геополитическа стабилност всеки опит да се по-стигне необходимото глобално сътрудничество е обречен на провал.

Всъщност променящото се разпределение на силата в глобален план и новият феномен на масово политическо пробуждане влияят по свой начин върху неустойчивостта на съвременните международни отношения. Колкото повече нараства влиянието на Китай и колкото повече другите стремително развиващи се държави Русия, Индия или Бразилия например се конкурират помежду си за ресурси, сигурност и икономически предимства, толкова по-вече нараства възможността за погрешна преценка на ситуацията и за сблъсък.